КАКВО ЗНАЧИ „КЪСМЕТ“? ПРОТИВ ВЯРАТА В СЛЯПАТА СЪДБА
(Този текст е публикуван със съкращения)
Дните ми са в Твоя ръка; избави ме от ръцете на враговете ми и от гонителите ми. (Пс. 30:16)
Много често съвременните хора взаимно си пожелават късмет. Под думата „късмет“ разбират всевъзможни неща: печалба от тотото или лотарията, случайно запознанство с добър човек, автобусът неочаквано идва навреме и не закъсняваме за важна среща, някакъв намерен предмет, който ни носи радост и т.н. В българския тълковен речник думата „късмет“ е директно обяснена като „щастлива случайност“, „съдба, щастие“.
Но веднага възниква следният въпрос: ако действително има щастливи случайности, щедри дарове на сляпата съдба, тогава къде отива християнската вяра в Бога и Неговия Промисъл, обхващащ всичко? В Евангелието ясно е казано, че Бог промисля дори за живота на малките врабчета, а да не говорим за нас, хората: „Не две ли врабчета се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на нашия Отец; а вам и космите на главата са всички преброени; не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни.“ (Мат. 10:29-31). Следователно за всеки човек, считащ себе си за християнин, вярата в сляпата съдба и щастливите случайности е недопустима. Такава вяра в „късмета“ е тежка заблуда, вид суеверие, липса на правилна догматическа вяра, маловерие.
Според учението на Православната Църква, Господ определя съдбата на всеки човек (в сегашния и бъдещия живот) НЕ безусловно, а на основание на предвиждането, как се държи (или би се държал) този човек по време на земния си живот. Бог знае и вижда минало, настояще и бъдеще, без ни най-малко да отнема човешката възможност за свободен избор (1). Бог знае какво ще направим, а не го предопределя.
Но въпреки това учение, мнозина вярват, че съдбата на всеки човек е безусловна, че са предопределени всички обстоятелства в живота му и дори всички негови бъдещи постъпки и действия (2). Такова мнение за съдбата – като за някаква своенравна сила, властваща над всички, безразборно милостива към едни и жестока към други, безразлична към правда, мъдрост и благост – има езически характер и е заимствана от езичниците. За съжаление обаче и някои суеверни християни са пренесли езическите неправилни понятия за съдбата върху единия истински Бог. И се получава така, че има хора, които оправдават тежките си пороци, позовавайки се на Божията воля. Например някой пияница, в отговор на вразумлението на доброжелателни към него хора, казва: „Радвам ли се аз, че правя така? Сам виждам, че пропадам. Но аз зная, че моята участ е толкова горчива, защото Господ ме е наказал с тази проклета страст към алкохола. Болно и горко ми е и на мен самия, но нищо не може да се направи.“
Какво може да бъде по-нечестиво от това суеверно мнение за Бога, като за някаква неумолима съдба, властваща над света?
Наистина, без волята Божия и косъм от косата не пада. „Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и изважда; Господ прави човека сиромах и богат, унижава го и го въздига“ (1 Цар. 2:6-7). „Стъпките на човека се насочват от Господа“ (Притч. 20:24). Но във всички тези случаи Господ действа съгласно Своята премъдрост, благост и правосъдие. При това Той употребява своята власт без да нарушава човешката свобода, без да отнема човешката воля. Свободата на волята е такъв Божи дар, който Господ съхранява дори и у злодея. Не отнемайки от човека волята, Господ му предоставя избор на живот или смърт, благословение или клетва (виж Сир. 15:14; Втор. 30:19), и вече сам човекът трябва да направи избор. Господ устроява нашата съдба съгласно това, което избира човекът, и което той заслужава. „Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; ако пък се отречете и упорствате, меч ще ви изтреби“ (Ис. 1:19
Ние често виждаме, че благочестиви хора бедстват, страдат от обиди и човешки несправедливости, нямат успех в своите дела и предприятия, а нечестивите и беззаконните благоденстват и успяват във всичко. Ако Бог е справедлив, тогава защо Той допуска това? Не действа ли Той в този случай подобно на сляпата съдба, без да различава достойните от недостойните?
За нас, в настоящия ни живот, много неща са неразбираеми в отношението на Бога към хората, в устройването на тяхната съдба. Сега делата Божии са пред нашия взор като през мътно огледало, но когато видим Бога лице в лице, тогава всичко ще ни стане ясно (1 Кор. 13:12). Но е несъмнено, че щастието на нечестивите е нетрайно, успехите им в житейските дела са скоропреходни, и Господ няма да ги остави без наказание. Ако не в този живот, то в бъдещия, Господ ще им въздаде по делата. По същия начин и благочестивите люде ще наследят толкова по-голяма награда, с колкото по-голямо смирение и преданост на Божията воля са понесли житейските несгоди, с които Господ ги е изпитвал за укрепване на вярата и любовта към Него.
Според суеверните езически представи, съдбата е неумолима. Но за Троичния Бог това не може да се каже! Многобройни са примерите, които показват Неговото снизхождение към хора, обърнали се към Него с молба за помилване. Това би ли могло да се случи, ако Божиите определения приличат на някаква неумолима съдба?
Въобще няма нищо общо между Бога и сляпата съдба. В ръцете на Господа е нашият жребий, но Господ винаги е готов да ни дарува благодат, прошка и вечно блаженство, стига ние самите наистина да искаме това. Единствено от нас зависи да заслужим Божието благоволение.
Амин, Господи, нека го заслужим!
1) Друг е въпросът, че понякога самият човек така дълбоко се заплита в млежата са собствените си пороци и страсти, че наистина свободата му силно се ограничава.
2) Използвани материали от брошурата на Московския Сретенски манастир „Святоотеческие наставления, предостерегающие от суеверии”.
Автори: йеромонах Висарион (Зографски) и йеромонах Йоан (Филипов)
Този текст се публикува по благословението на йеромонах Висарион (Зографски)
душата си, пилеят сърцето си в незначителни неща. Да предположим, че имаме една чаша с хубави рисунки и детайли по нея и т.н. Но ако нямаше рисунки, пак щеше да върши работа. Те обаче отиват в магазина и се започва: “Не, искам с такива рисунки, не така, не иначе”… А ако има и някое нарисувано цветенце, е, тогава вече сърцето ѝ подскача! По този начин жената прахосва всичките си сили. Рядко ще намериш някой мъж да обръща внимание на такива неща. И ако например нощната лампа е кафява или черна, мъжете дори няма да го забележат. Но жената иска нещо красиво, радва се, дава една част от сърцето си в това, друга част за нещо друго, тъй че за Христа какво остава? Уморените прозявки по време на молитва. Колкото повече се отдалечава женското сърце от такива красоти, толкова повече то се доближава до Христа. А когато сърцето се отдаде на Христа, тогава има голяма сила! Тия дни видях една душа, която изцяло се е отдала на Бога. Виждаш как в нея гори един сладък огън! Всичко взема присърце. Преди беше съвсем светски човек, но беше добронамерена и в един момент в нея е пламнала искрата. Златни накити, разкошни дрехи – всичко изхвърли. Сега живее в удивителна простота! Подвизава се, води духовен живот. И как постоянно жертва себе си! Завидя на светиите в добрия смисъл. Как се моли с броеницата, как пости, как чете Псалтира!… Удивително! Тя сега се прехранва с духовни подвизи.
– Нека си опрости живота, за да ѝ остава време и за молитва. Опростявайки живота си, една майка може да постигне голям духовен напредък. Ако е опростила живота си, но полага голям труд, понеже има много деца, има оправдание да каже “изморявам се”. Ако обаче губи времето си, гледайки как да подреди къщата си за пред чуждите хора, тогава какво да каже човек? Някои майки, за да им е подредено всичко вкъщи, ограничават до задушаване децата си и не ги оставят да преместят дори и един стол или една възглавница. Налагат им войнишка дисциплина и по този начин децата, макар че се раждат нормални, за съжаление израстват повредени. Ако един здравомислещ човек види в един дом с много деца всичко да е подредено, вади заключение, че или децата са повредени, или майката е варварка и е наложила войнишка дисциплина. Има страх в душите на децата, затова се подчиняват. Веднъж бях отишъл в една къща с много деца. Каква радост ми доставиха дечицата със своите детски лудории, с които разваляха светския ред, т.е. всяко нещо да стои на мястото си. Този ред всъщност е най-голямата безредица, която много уморява съвременния човек.