Излезе нов брой 305 на Енорийски лист “Благовестие”. Може да го намерите по-долу или да изтеглите от тук

Енорийски лист – Благовестие, брой 305

„Нека ви бъде по вашата вяра.”
(Мат. 9:29)

Жителите на едно село не били виждали дъжд вече повече от половин година. Всички разбирали, че може да настъпи глад, ако скоро не завали: реколтата и животните може да загинат. Свещеникът обходил всички къщи и помолил всеки да се моли за дъжд, а в неделя хората трябвало да дойдат в църквата и заедно да се молят за дългоочакваната влага.

Дошла неделя, всички се събрали в църквата за възнасяне на молитви и просби към Господа. В момента, когато свещеникът бил готов да извърши молебена, хората видели едно малко момиче в близост до амвона, което държало голям чадър. Всички я гледали с недоумение. Някой на шега решил да я попита, защо ѝ е такъв голям чадър, при такава суша? На това момичето отговорило: “Нали идваме да се молим за дъжд. Аз вярвам, че когато се помолим, ще дойде дъждеца.”

Свещеникът се обърнал към момичето, взел я на ръце и казал: “ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно” (Матей 17:20). Това малко момиче ни показа пример за искрена вяра, каквато всеки трябва да има. Благодарение на вярата на това малко момиченце още днес ще завали. ”

След службата, хората се разбързаха по своите дела, но в този ден никой не успя да свърши нищо, защото им попречи така дългоочакваният и благословен дъжд.

Превод от руски:Православно братство при храм „Св. прор. Илия”

Днес, 20 юли 2017 г., с благословението на Негово светейшество Софийския митрополит и Български Патриарх Неофит, беше отслужена Божествена Света Литургия в чест на нашия небесен покровител – славният пророк Илия.

Службата води Негово преосвещенство Мелнишкият епископ Герасим – главен секретар на Светия Синод на БПЦ-БП. В съслужение с него бяха председателят на храма – протойерей Емилиян Костадинов, протоиерей Йоан Чикалов и протодякон Иван Петков.

Песнопенията бяха изпълнявани от клиросни певци, ръководени от г-н Трайче Попов.

Негово преосвещенство Мелнишки епископ Герасим преподаде патриаршеско благословение към всички християни, преизпълнили храма на празника и изрази благопожелание за завършването и освещаването на новия, по-голям храм – „Свето Благовещение”, където да да можем всички заедно с едно сърце и с една уста да прославим Бога.

В своето вдъхновено слово за живота и делата на св. прор. Илия, Негово Преосвещенство подчерта ревността и дръзновението на чествания Божий угодник и призова:
„Като знаем, че той има такова дръзновение пред Бога, нека и ние го помолим да ни дава много телесни и духовни сили, за да се справяме и да живеем като истински християни и изповедници на единия Бог. Нека Бог по неговите молитви да ни спаси, да умножава това паство и хората в тази енория, и да се преумножават тези, които се спасяват!”

В края на проповедта си Негово преосвещенство Мелнишки епископ Герасим благодари на председателя на църковното настоятелство отец Емилиян Костадинов за сърдечния прием, на певците, които със стройното си пеене допринесоха за нашето молитвено настроение и благоукрасиха празника, и на всички християни, които днес участваха с молитвите си в прославата на св. прор. Илия.

Отец Емилиян благодари на епископ Герасим за любовта и обгрижването, които ни дават сили да продължаваме по нелекия път към Бога, изрази благопожелания за крепко здраве и предаде нашата синовна благодарност към Негово светейшество Неофит, Патриарх Български.

Светата Божествена Литургия завърши с тържествено многолетствие.
Беше отслужен и водосвет на празничната трапеза и за всички присъстващи беше раздаден корбан.

На 19-ти юли в храма Празнична вечерня с петохлебие за празника на нашия небесен покровител – св. прор. Илия, отслужи протойерей Емилиян Костадинов в съслужение с протойерей Димитър Москов.

В своето празнично слово отец Емилиян обърна внимание на това, че този празник, освен ден на радост, е и ден на равносметка – какво сме дали Богу, за какво сме молили великия славен пророк Илия, който е пред очите на Бога; изпълнили ли сме и ние своите обещания пред него и пред Бога.

„Защото, братя и сестри, прекрасно нещо са празниците, но за да се възрадва човек с чисто сърце и с цялата си душа, той трябва да се чувства наистина съпричастен на този празник, да е дал нещо от себе си – дали ще е молитва, дали ще е любов, дали ще е състрадание… Да сме надградили нещо от миналата година до сега, за да можем наистина да кажем: „да, свети пророче, по твоите молитви, се опитваме да вървим по Божия път”. И наистина това да ни даде сили за следващата година, следващия празник, независимо дали ще е нашият храмов празник или друг голям празник – да сме направили още една, макар и мъничка крачка, но да е в правилната посока.”

Отец Емилиян изказа радостта и благодарността си от присъствието на Архимандрит Павел от Бачковската света обител и подчерта, че той е учил само на добродетели и тях, свещениците – дългогодишен клиросен певец и създател на неделното училище при нашия храм, който е направил много за възрастването на енорията от самото ѝ начало.

На 16-ти юли 2017 г. в храма празнична света Литургия отслужи протойeрей Димитър Москов.

Според традицията на Православната Църква, днес възпяхме и прославихме основоположниците на нашата вяра и богословие – светите отци от първите шест вселенски събора.

Почетохме имената на светите отци на Църквата и имената на честваните днес светии с благоговение и радост.

Излезе нов брой 304 на Енорийски лист “Благовестие”. Може да го намерите по-долу или да изтеглите от тук

Енорийски лист – Благовестие, брой 304

На 9-ти юли 2017 г. в храма празнична света Литургия отслужи протойерей Емилиян Костадинов.

Храмът беше изпълнен с християни, а най-малките пристъпиха към свето Причастие.

В Пета неделя след Петдесетница светата Църква предлага за поучение евангелското четиво за изцеряването на гадаринските бесновати от Господ Иисус Христос.

Отец Емилиян спря вниманието ни на жителите на онази страна, които предпочели материалното, изгонили Христос за това, че погубил свините им, а не зачели, че освободил душите на двамата, които от този момент били с пълния си разум и всичките бесове, които били в тях, били прогонени. Той отново напомни, че: „за да вървим след Бога и да спазваме Неговите повели, ние трябва сами един другиго да обичаме. Не можем да кажем, че обичаме Бога, пък ближния си да не обичаме.

Затова, нека обърнем внимание кога, съзнателно или не, ни се случва да изгоним Бога от себе си. Нека намерим границата, за да не се случва това. Нека бъдем по-добри и да обичаме ближния си – по думите в светото Евангелие – както обичаме себе си.”

Излезе нов брой 303 на Енорийски лист “Благовестие”. Може да го намерите по-долу или да изтеглите от тук

Енорийски лист – Благовестие, брой 303

На 2-ри юли 2017 г. празнична св. Литургия в храма отслужи протойерей Емилиян Костадинов.

Днешното Свето Евангелие за това, как Господ Иисус Христос изцелил слугата на един военен-стотник, дава много поводи за размисъл за нас – хората, които посещаваме храма и които опитваме да спасим душите си.

В своето слово отец Емилиян ни накара да се замислим над думите на този човек, когато Господ Иисус Христос предложил да отиде в дома му, за да излекува слугата: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми” и отговорът на Христос: „истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра”.

„Когато човек осъзнава своето недостойнство пред Бога, той е наясно със себе си – подчерта отец Емилиян – и примери в това отношение имаме още във времето на Моисей, когато Бог го привикал за служение. Това също се е случило с най-великия сред хората-пророци – св. Йоан Предтеча, когато казал: „не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му”. Това става и със св. ап. Петър, който казал: „иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек”. Последен пример ще дам с посланията на св. ап. Павел, който в почти всички послания казва това, че не е достоен, а е апостол по Божията милост…”

Отец Емилиян ни напомни, че често сме недоволни от едно или друго, издребняваме и не разбираме, че няма как да вървим напред, ако не осъзнаем, че нашето достойнство е в това, да признаем недостойнството си: „Защото, тук не става въпрос да се подценяваме или да се самобичуваме. В никакъв случай! Но наистина да разберем, че на първо място в нашите думи, в нашите мисли, в нашите намерения, трябва да бъде Бога. Защото, заради Бога, Който е толкова милостив, ние постигаме всичко това, което имаме.

Затова казвам, братя и сестри, достойнството, което ние трябва да имаме в себе си като християни, е именно това: да можем да осъзнаваме слабостта си и че без Бога не можем да направим нищо.”