Излезе нов брой 318 на Енорийски лист “Благовестие”. Може да го намерите по-долу или да изтеглите от тук

Енорийски лист – Благовестие, брой 318

Слово на св. Йоан Кронщадски за св. Йоан Рилски

„Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят”
(Мат. 11:12)

Настоящата хиляда и деветстотна година постепенно отново ме доведе заедно с вас, драги братя и сестри, до деня 19 октомври, в който св. Църква възпоменава и празнува пренасянето на нетленните мощи на великия Божи угодник преподобния наш отец Йоан Рилски, починал през 946 г., преди почти хиляда години. Никога през предишните години не съм ви говорил за този преподобен, за живота и подвизите му, а сега считам за необходимо да ви предложа кратка повест за него, за знание и назидание.

Йоан бил българин, родом от българското селце Скрино, близо до град Средец (сега София). След смъртта на благочестивите си родители той, оставяйки всичко земно, решил в сърцето си да се устреми към ангелско житие и затова раздал на бедните останалото му имущество и приел монашеско пострижение. От младост презрял богатството, славата и утехите на света, за някое време той се поселил в тиха обител, в която приел постриг, за да се научи на иноческите подвизи от опитните в духовния живот старци. За кратко той се подвизавал там. Душата му жадувала за пълно отречение от света и за от нищо ненарушим покой в единение с Бога. Оставяйки обителта и родното си място, без да взима нищо със себе си, освен една кожена дреха, се възкачил на висока и необитаема планина и след като си направил колиба от клони, се поселил в нея, за да се подвизава там. После се преместил на друго място, където си намерил много тъмна пещера, в която се спасявал, прибавяйки трудове към трудовете. Така се подвизавал дванадесет години. Веднъж, по дяволско внушение, през нощта отшелникът бил нападнат от шайка разбойници, които жестоко го пребили и го изгонили от мястото, в което се бил поселил.

Изгоненият Йоан, изминавайки немалък път, стигнал в безплодна пустиня между два потока, Рила и Илинка, и тук, намирайки голям дъб, се заселил в дънера му. Хранел се с нахут. Ден и нощ той славел Господа в молитви и песнопения; ден и нощ прекарвал в сълзи и пост. Нищо не нарушавало покоя му. Само дивите зверове ревели нощем в пустинята и водите на потоците изпълвали въздуха с шума си, бързайки към дивите клисури и скали. Цели шестдесет години живял Йоан на това диво място, без да види човешко лице, съзерцавайки Бога и беседвайки с Него с ума и сърцето си. След толкова години подвизи Господ благословил и възвеличил мястото на пустинножителството на Своя угодник.

Веднъж, следвайки стадото си, овчари видели блажения Йоан и довели при него бесноват, изпросвайки неговите молитви. Йоан се помолил, и бесноватият оздравял. Оттогава слухът за пустинника се разнесъл по околностите и по цялата страна, и отвсякъде към него започнали да се стичат недъгави и страдащи от всякакви болести и по светите молитви на подвижника получавали изцеление. Когато мълвата за чудесата и подвизите на св. Йоан започнала да се разнася все повече, тогава доблестният и смиреномъдър Йоан, боейки се от човешката слава, решил да си отиде от там.

Минавайки от едно място на друго, той намерил много висока скала, качил се на нея и отново в тишина беседвал с Бога, търпейки нощния студ и дневния зной. Мълвата за подвижника чудотворец стигнала до царя Петър Симеонов Български. На това място пустинникът се подвизавал още седем години и четири месеца. Накрая при отшелника започнали да се стичат много такива, които сами ревнувайки за подвизи на благочестието, желаели да се подвизават под негово ръководство. Събрали се и си построили църква, създали манастир и си избрали за игумен преподобния Йоан. Не се минало много време и по Божие благословение дивата пустиня, със своите високи планини, непристъпни клисури и скали, разцъфнала като крин и се превърнала в обитаемо място, със сонм от монашестващи братя, начело с избрания от тях игумен. Преподобният Йоан, пасейки добре своето стадо и довеждайки мнозина при Бога, и правейки големи и преславни чудеса, доживял до дълбока старост; кончината му била на 18 август 946 г. Той бил погребан в тази пустиня от учениците си с големи почести. Такъв бил великият подвижник в започналия тогава да се просвещава български народ.

След успението си, след доста време, преподобният Йоан се явил на учениците си и пожелал да пренесат тялото му в град Средец. Учениците отворили гроба и намерили тялото на своя учител напълно цяло и нетленно, излъчващо благоухание. Прославяйки за това чудо дивния в светиите Си Бог, те с чест пренесли мощите в град Средец и ги положили в църквата на св. евангелист Лука. После в същия този град била построена нова църква в памет на преподобния Йоан, където почивало нетленното му тяло, от което произтичали много чудесни изцеления. След много време то било пренесено в престолния град на българските царе – Търново. Това тържествено пренасяне на мощите станало на 19-ия ден на месец октомври 1238 г. Оттогава му е съставена и специална църковна служба.

Какво виждаме от това описание на живота на преподобния Йоан? Виждаме, че цялото му житие е било непрестанен свят труд – самопринуда към всичко добро, непрестанно внимание върху себе си, бдение, молитва, богомислие, покаяние, въздържание, умъртвяване на плътските страсти, воюващи срещу душата и Бога, смирение, кротост, незлобие, пълна преданост на Бога и пламенна любов към Него до края на живота си. Виждаме по-натам, че угодникът Божи не се посрамил в своите трудове и в своята надежда за въздаяние от Бога: Господ го сподобил с вечно блажен живот и чудно нетление на земните останки на многоотрудената му плът, която се прославила с нетление, благоухание, чудеса.

Какво още трябва да се отбележи при описанието на неговия живот, славна кончина и прослава от Бога? Това, че вярата и Православната църква, в която той се подвизавал, е истинна, божествена, богоугодна, спасителна, вселенска, апостолска, непоколебима, непревратна, чужда на всякакви лъжливи, богопротивни мъдрувания.

Нека според своите сили, с Божия помощ, да подражаваме на вярата на угодника Божи Йоан, както ни учи апостолът: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7). Амин.

„Църковен вестник”, бр. 19/2001 г.
Източник: www.bg-patriarshia.bg

На 15-ти октомври 2017 г. празнична света Литургия в храма отслужи протойерей Димитър Москов.

В евангелското четиво чухме притчата за сеяча, която Спасителят Господ Иисус Христос произнесъл пред народа – притчата за това, как Божието слово бива проповядвано еднакво на всички, но в един загива, в друг се развива слабо, а в трети дава добър плод.

В своето слово отец Димитър предупреди да пазим всичко това, което сме чули и за което сме се молили в храма. „Защото, заобиколени от нашите съседи, колеги… – забравяме всичко това, към което се стремим, „спускаме се по руслото” и така губим надеждата, Божията любов и Божията мъдрост.”

Излезе нов брой 317 на Енорийски лист “Благовестие”. Може да го намерите по-долу или да изтеглите от тук

Енорийски лист – Благовестие, брой 317

На 8-ми октомври 2017 г., в днешната неделя – Трета след Въздвижение на светия Господен Кръст, празнична света Литургия в храма отслужи протойерей Емилиян Костадинов.

Чухме светото Литургийно Евангелие – историята за поредното чудо на Господ Иисус Христос, когато възкресил сина на една бедна вдовица при портите на града Наин.
Отец Емилиян ни накара да се замислим над въпроса защо ни е дадено това чудо. Той говори за моментите в нашия живот, когато сме потопени в скръб и отчаяние и единствено упованието ни на Бога може да ни изправи.
„Тогава Бог изпитва вярата ни – до къде е, доколко се уповаваме на Него. Защото, когато търсим Бога, Той ще ни открие, Той ще ни даде. Той е силата, която води дните ни. Единственото нещо, което ние трябва да правим, е да Го следваме, да се опитваме да живеем богоугодно.
Нека се замислим – какво е упованието ни на Бога, какво се опитваме ние да вземем от Него и какво очакваме Той да ни даде!”

Излезе нов брой 316 на Енорийски лист “Благовестие”. Може да го намерите по-долу или да изтеглите от тук

Енорийски лист – Благовестие, брой 316

На 1-ви октомври 2017 г. празнична света Литургия отслужи протойерей Димитър Москов.

Извършихме възпоменание на празника Покров на Пресвета Богородица, с молитви за Нейната закрила. Празникът е свързан с необикновено знамение, станало в първата половина на Х век, в църквата във Влахерна (в Константинопол). Тогава градът бил заплашен от нападение на сарацините. Събрали се били за молитва огромно множество хора и единият от тях, свети Андрей Юродиви, видял Богородица да разстила покривалото си над присъстващите в знак на защита.

Почетохме и паметта на св. ап. Анания. преп. Роман Сладкопевец и преп. Йоан Кукузел.

Отец Димитър благослови присъстващите на богослужението и изказа благопожелания за празника.