На 25-ти февруари, в първата неделя на Великия пост, в храма тържествена св. Литургия отслужи протойерей Емилиян Костадинов.
Всички православни християни празнуваме днешния ден. По думите на о.Емилиян, това е ден, в който честваме победата на Православието над всичко, което се е опитвало да унищожи Православието. В началните векове това са били езичниците, които не са признавали Христос, а всички християни за тях са били врагове – до III-ти век, когато вече християнството е официално признато от св. Константин. Но тогава се появяват не по-малко опасни врагове – ересите, които се промъкват в Църквата – вътрешната опасност, която е почти невидима. Отец Емилиян призова да отдадем почит на светите Отци, които са дали решителен отпор, за да може вярата от апостолско време бъде съхранена до наши дни. В началните векове тези хора са били убивани, водили са ожесточени спорове, изпадали са в немилост, борили са се за вярата и с Божията помощ са успели са да я представят на нас днес такава, каквато трябва да бъде.
Отец Емилиян се обърна към присъстващите на богослужението: „Какво ни остава на нас като православни християни в съвременния свят? Ние кръв няма да проливаме. Православието е в такъв подем относно светила в богословието, че много трудно някой ще може да го провали. От нас се иска да го опознаем и да го пазим занапред, да го носим в сърцата си и да го предаваме на нашите деца и внуци, на хората около нас; и непрестанно да възрастваме в Бога – да учим Свещеното Писание, да четем литература, свързана с православната вяра и да се опитваме всичко това да запечатим в сърцето си с клеймо, което никой не може да отнеме.
Нека, братя и сестри, в тези дни на пости, както говорихме в началото на поста – освен да бъдем по-милосърдни и по-добри, нека бъдем и по-човечни, нека бъдем наистина по-отговорни към това, заради което идваме в църквата, защото не всеки, който има кръщелно свидетелство може да каже, че е православен християнин. Да, той е кръстен православен, но за да станеш достоен православен християнин, трябва да извървиш един път – нелек път, но благодатен.”
На богослужението много хора пристъпиха към чашата на спасението и приеха свето Причастие.
След светата Литургия о. Емилиян отслужи благодарствен молебен.
