ПЕТА БЕСЕДА
– Не са ли равни всички християнски вероизповедания? Как да позная между тях истинската Христова църква?
– Как могат да бъдат равни всички християнски вероизповедания, ако те противоречат едно на друго и в догматите, и в разбирането на Свещеното Писание, с една дума – в най-съществените неща?
Истината е една и е непроменима; в нея не може да има две страни.
Разсъди, може ли да бъде все едно – да изповядваш заедно със Съборната Апостолска Църква, че Христос е Бог, или да вярваш заедно с арианите, че Той е само човек?
Все едно ли е – да изповядваш в Символа на вярата Дух Свети, Който изхожда от Отца, както са изповядвали Апостолите и цялата Вселенска църква, или, въпреки ясните Христови слова, да прибавяш заедно със Западната (римокатолическата – б. пр.) църква – „И от Сина”, което никога не се е намирало в древния Символ на вярата?
Все едно ли е – да признаваш с Вселенската църква седем Тайнства, или само две с лютераните, или съвсем да ги отхвърляш заедно с реформаторите?
Все едно ли е – да вярваш в най-святата Евхаристия на истинското Тяло и Кръв Христови, или да виждаш в нея само символ и възпоменание?
Все едно ли е – да имаш йерархия, продължаваща в непрекъсната последователност от Апостолите, или да я нямаш?
Все едно ли е – да имаш Литургия, утвърдена от Вселенските събори, или да я нямаш?
Все едно ли е – да признаваш единствено Христос за глава на Църквата и краеъгълен камък, на Който Той е създал Църквата, както са обяснявали Христовите думи всички Вселенски отци (и между другите и западните учители Амвросий Медиолански и блажени Августин), или да казваш с римокатолическата Църква, че папата е глава на Църквата, че той стои по-високо от Вселенските Събори?
Кажи, може ли всичко това да бъде еднакво истинно? „А как да узная – питаш ти – между всичките истинската Църква Христова?”
Правилото за това е много просто и ясно. Истинската Христова Църква е тази, която по непрекъснатото приемство на ръкоположението, произхожда от Апостолите, съдържа неизменно всичко, което са предали Апостолите и са утвърдили седемте Вселенски Събора.
Само такава Църква е стълб и крепило на истината (1 Тим. 3:15). Тя има Господнето обещание, че портите адови няма да й надделеят (Мат. 16:18).
Такава е била в продължение на осем века цялата Вселенска Църква. Това единство се е разкъсало заради властолюбието на Римските папи в IX век, когато те, получавайки от варварите светска власт, поискали да присвоят за себе си и духовно предимство на равните на тях патриарси. Тогава в отпадналата Римска църква започнали изменения на древните Съборни устави, съставянето на нови догмати и се появили тези съблазни, които станали накрая причина за разкола на самата Западна църква.
Да разгледаме с тебе признаците, удостоверяващи несъмнено, че Източната църква, към която принадлежи и нашата Българска Църква е останала вярна на Православието. (В оригинала е „Руска” – б. пр.).
- В Източната църква се е запазило непрекъснатото приемство на ръкоположението, произхождащо от Христа и Апостолите.
- Тя съдържа неизменно всичко, което са предали Апостолите и са утвърдили седемте Вселенски Събора. Тя не си е позволила и най-малкото изменение или нововъведение не само в догматите на вярата, но и в богослужението. Тя изповядва Никео-Цариградския символ на вярата, без прибавки или съкращения.
- Тя обяснява Свещеното Писание както са го обяснявали Вселенските отци и са утвърдили Вселенските Събори.
- Тя признава за свой единствен глава Господа Иисуса Христа. Нейните пастири не се стремят към надмощие; в гражданско отношение те са покорни на управляващата власт, както е заповядал Христос и Апостолите; но, заедно с това, те бдително стоят на стража за Православието.
- Източната църква приема и преподава седем Тайнства според Вселенския устав. Тя има Литургия, утвърдена от Вселенските Събори; в пресветата Евхаристия тя преподава на своите верни (чеда – б. пр.) истинските Тяло и Кръв Христови.
- Тя е съхранила древния йерархически ред – нейните епископи се избират изсред монашестващите според Съборните правила, а свещениците й са еднобрачни според определението на апостол Павел.
- Източната църква почита и се моли на Пресветата Дева Богородица, като Майка на своя Господ и застъпница за християнския род. Църквата почита и се моли на светите Ангели и на всички светии, като на наши ходатаи пред Господа. Тя почита светите икони и мощите на светите Божии угодници; тя пази всички пости, според установлението на апостолите и Вселенските Събори; тя
поменава починалите при Безкръвната жертва (св.
Литургия – б. пр.), знаейки, че с това принася голяма полза на душите им.
Ето краткото изложение на главните признаци, удостоверяващи, че Източната църква е Едната Свята Съборна и Апостолска Църква.
Наистина, ти и сам можеш да видиш, че портите адови няма да й надделеят! Виж как стои тя непреклонна и непоклатима сред развалините на царства и гнета на варвари, без да се нуждае за утвърждаването си от светската власт, понеже вярва на словото на своя Господ, Който е казал: Моето Царство не е от тоя свят (Йоан. 18:36).
Нека да помним, че ние с нищо не сме заслужили щастието да се родим в лоното на Православната църква, и че на когото много е дадено, от него много и ще се иска!
