Камбанен звън, прегърнал песента на храма
с мир поръси утрото на идващия ден.
Пред Създателя в свещена тишина остана
грях и милост към света несъвършен.
Причастие с молитва, очакване в надежда.
Душа, пречистена за аромати и цветя.
Дете с невинна радост те поглежда.
За миг в сърцето ти остава само любовта.
09.04. 2006 г.
Автор: Вера Павлова