Аз само искам да се радваш, че ме има,
че ходя в път, от Теб предначертан.
Искам с любов и вяра през бурите в живота да премина,
а след това при нозете на Сина да бъда в святия небесен храм.
Благодаря, че пожелал Си да ме създадеш
и при невежа упоритост пак от мен не се отказваш.
Благодаря Ти, че в сърцето ми успял Си да съзреш
надежда да ме промениш, защото ме обичаш.
Небесни Отче, мой небесен Татко,
искам да радвам Твоите добри очи.
Времето човешко е до непредвидимост кратко,
моля Те с мен бъди в моите битки, победи и мечти.
26.12.2000 г.
гр. София
Автора: Вера Павлова
(Посетен 130 пъти, от които днес: 1)
