ДА БЪДАТ ВСИЧКИ ЕДНО
Какво означава Църква, какво казва вярващият, когато изрича: „Аз отивам в Църква”? По думите на прот. Александър Шмеман той казва, че отива в събранието на вярващите, за да бъде такъв, какъвто е станал в деня на кръщението си, тоест член на Тялото Христово. Защото в Църквата отчужденото и разделено човечество се съединява отново, там нишките на времето се вплитат в тъканта на вечността, а дните се превръщат в поток от възможности за служение.
Храм “Св. пророк Илия”
Църквата е съвсем малка, вероятно затова повечето хора тук я знаят като Параклиса. Така наричат и намиращата се наблизо спирка на автобус 204. Храмът е построен преди двадесет години от трима млади мъже, търсещи изгубената в годините на комунизма вяра, опитващи се да оживотворят сивопанелния облик на квартала, в който живеят. „Най-напред поръчахме иконите – спомня си Минко, един от тримата приятели, взели решението да построят църква. – Обърнахме се към един иконописец, който по-късно стана свещеник. После започнахме да търсим терен. Беше трудно, ходихме тук-там, оглеждахме. И се случи една история – Александър (един от тримата) катастрофира точно на това място. И каза: „Тук ще бъде”. Свързахме се с общината. По това време тук нямаше нищо, беше строителна площадка. Ходихме до Горубляне да говорим с евентуалните собственици, защото навремето почти всички парцели тук са били горублянски ниви. От общината уредиха въпроса и прехвърлиха терена на Българската православна църква. А ние вече бяхме направили инициативен комитет за изграждане на православен храм „Св. пророк Илия” в квартал Дружба 2. Така полека-лека всичко се нареди. На Благовещение 1995 г. положихме основния камък на храма.”
През следващите три месеца ктиторите, техните семейства и доброволци от квартала успяват да завършат строителните дейности и работата по вътрешния интериор. На 19 юли 1995 г., ден преди храмовия й празник, църквата е осветена от тогавашния патриаршески викарий епископ Иларион и настоящия български патриарх Неофит, който по това време е Доростоло-Червенски митрополит. До края на годината работата продължава с облагородяване на терена, засаждане на дръвчета, построяване на помощни помещения…
Храм “Св. Благовещение”
Срещата ми с отец Емилиян е в 10,30 ч., след края на службата. Денят е сряда, но тук се служи Света литургия всеки ден. Автобусът бавно се спуска от бул. „Цариградско шосе” към кв. Дружба 2. Не съм сигурна къде трябва да сляза. Питам възрастна жена, която ме поглежда озадачено: „Църква ли, тук няма църква, има само един малък параклис”. Откривам малкия „параклис”, скрит в зеленината на порасналите двадесетгодишни дървета. Близо до него издига снага недовършеният нов храм – „Св. Благовещение”. Отец Емилиян ме посреща сърдечно, разказва, че строежът на новата църква започнал през есента на 2012 г. с благословията на патриарх Максим. „Малък е сегашният ни храм и не може да побере всички християни, особено в неделни и празнични дни. Затова решихме да построим по-голяма църква, тъй като много хора идват да се черкуват тук, идват от цяла София, а стоят отвън и не могат да влязат.”
Той е председател на храма от 2007 г., твърди обаче, че тук и преди това е имало жива, пулсираща, живееща истински църковен живот енория. Още през 1999 г. група ентусиазирани младежи решили да помагат на бедните хора в квартала. Най-напред нахранили 35 души, после броят на бедните продължил да нараства – 50, 70, 100… Сам епископ Иларион благословил инициативата и присъствал на първото готвене на топла храна на 9 януари 2000 г. Оттогава до сега не са пропуснали нито една неделя. Вече повече от 15 години, и зиме, и лете, всяка неделя в двора на църквата се хранят пенсионери, социално слаби и бедни хора, бездомни, болни, просяци, безработни, роми, бежанци, инвалиди… Някои пътуват с влак от близките градове и села, за да дойдат тук и да си вземат храна. Броят им вече надхвърля 350 души.
Социална кухня при храм “Св. пророк Илия”
Идеята за създаване на православно братство към храм „Св. пр. Илия” възниква много скоро след построяването и освещаването на църквата. Самият Мони е част от дружбенската енория от 1998 година. Спомня си как е дошъл тук за пръв път преди 17 години, спомня си как след Светата литургия на 21 ноември 1999 г. група вярващи млади хора и свещеникът на храма се събрали пред църквата и взели решение да създадат дружество, което да се занимава организирано и целенасочено с прояви на добротворство и милосърдие. Така възникнало православното братство, което макар да няма юридическа форма, е прицърковна организация към църковното настоятелство на храма. Но нека върнем лентата още малко назад. Няколко дни преди създаването на братството мъж и жена, изгубили сина си, се обърнали с молба към енориашите да им помогнат да раздадат храна на крайно нуждаещи се хора. Искали да направят нещо добро в памет на своето дете. „Ние им помогнахме – разказва Мони, – като събрахме около двадесет просещи и бездомни дядовци и баби, които лежаха по улиците. Родителите на починалото момче ги нахраниха, при това ги нахраниха доста добре – раздадоха им пакети със сирене, кашкавал, пиле, хляб… Гледах тези хора, гледах лицата на бабите и дядовците и си мислех: „Това е невероятно! Защо да не можем да го правим постоянно”. И така тръгна всичко. Започнахме да събираме пари. Тогава бяхме млади, не бяхме никак добре финансово. Няма да забравя как събирахме стотинки за началото на дейността, как един от нашите хора даде последните си 72 ст. После отидохме до парка „Врана”, където насъбрахме опадали дърва, и така с десетина кубика дърва и 319 лв. сготвихме и раздадохме първата топла храна.”
Днес дейността на братството е организирана в три клона – освен, социална кухня има духовно-просветен център и център за работа с хора. Екипът на духовно-просветния център издава енорийския вестник „Благовестие”, поддържа сайта на православния храм– hram-blagoveshtenie.bg и неделното училище за възрастни. Основател на църковното православно училище към храма е дългогодишният преподавател по Стар завет в Софийската духовна семинария Желязко Тенев, понастоящем архимандрит Павел в Бачковския манастир. Преди да се замонаши, той проповядва години наред в малката църква в кв. Дружба 2. От шест години неделното училище води младият богослов и педагог Даниела Рачева. Занятията имат предимно практическа насоченост. Темите, заложени в учебния план, са най-често от областта на нравственото богословие. Всъщност Даниела и курсистите ги избират заедно в началото на всяка учебна година. Хората, които посещават този образователен курс, са на различна възраст – има и по-млади, и по-стари, повечето от тях са енориаши на храма, но има и такива, които идват специално заради неделното училище, за което са научили от интернет или от свои познати.
Децата от Неделно училище при храм “Св. пророк Илия”
От една година духовно-просветният център организира и неделни занимания за децата на бедните хора, които идват тук за храна. В началото на новата учебна година, през септември 2014 г., в енорията провеждат акция за събиране на средства за подпомагане на тези деца с учебни пособия и тетрадки, раници, химикали и моливи. „Те се зарадваха много – спомня си Даниела. – Впечатляващо е с каква охота и радост приемат да им се говори за Бог, за празниците, за светците. Не всички са кръстени, има дори деца, чиито родители са мюсюлмани, но им позволяват да посещават нашите занимания и часовете по вероучение. На Рождество Христово миналата година направихме малко тържество в църквата. Те бяха облечени като ангелчета, пяха песнички, рецитираха стихчета.
Диана Стоянова (от ляво) – координатор на екип “Нова надежда” и Велина Бъчварова
Накрая получиха подаръци – книжки и малки библии. Бяха толкова щастливи! Усетиха, че сами могат да създадат нещо, почувстваха колко е хубаво, когато човек се потруди и може да се наслади на резултата от своя труд. След това ги заведохме на обяд в кварталната пицария. Повечето от тях стъпваха за първи път в пицария. Същия ден организирахме и благотворителен базар с картички, нарисувани от тях самите. Знаете ли кое е най-хубавото – тези деца започнаха да се променят, станаха малко по-други. Преди това бяха по-груби и нерядко използваха някои „цветущи” изрази. После сякаш станаха някак по-сплотени, сприятелиха се.” Сега духовно-просветният център работи с около 20 деца. Повечето от тях са от София, но има и такива, които идват от съседните софийски села.
Центърът за работа с хора е третият клон в дейността на православното братство. Това е един от по-новите проекти на енорията, стартирал преди близо година. Една от задачите му е да въведе ред при раздаването на храната. За тази цел се създава и поддържа база данни за нуждаещите се хора. Освен това в храма пристигат много дарения – най-често дрехи, одеяла и обувки, понякога нови, а понякога употребявани. Екипът на центъра за работа с хора се занимава със събирането, сортирането, съхраняването и раздаването на тези дрехи. Стремежът е даренията да попаднат там, където има най-голяма нужда от тях.
Автор: Димитрина Чернева
Източниик: Списание Християнство и култура
Текстът се публикува със съкращения, пълният текст може да прочетете в списание Християнство и култура, брой 101, 2015 г.
