Един го учат как в живота да успява,
за никой и за нищо да не му е жал.
Друг съвети как да обича получава.
А теб лекуват те с обикновена кал!
Калта – тази идея за едно добро начало,
създадено да оживи цял свят с красота,
сега прегръща твойто уморено слабо тяло
и напомня за колко малко сме на таз земя.
И колко „праведници святи“ посрещаха те с кал,
но не да изцерят грижливо с нея твойте рани.
Покриваха различното, Творецът дето го е дал
за да ваят своя образ – тъй виждат се призвани.
В калта – презирана, но пак призната сила,
лежиш и сякаш Бог отново те изгражда.
В калта – дъно с живот в едно се слива.
За мечта умираща начало там се ражда.
18.05.2003 г.
Автор: Вера Павлова
(Посетен 127 пъти, от които днес: 1)
