В здрача на безмълвната сянка на мислите
в скреж ражда се и растне мъгла.
И се вие, прокрадва се, нищи се
белоснежна гнетяща тъма.
Там, в здрача на прощални проблясъци
от полярни лъчи, милващи снега
като птица полита с крилцата си
звън от камбана, приканваща света.
Сърцето в здрача път към храма си намира,
да сети родна, близка топлина.
И ето – живината в тебе пак се взира
към непознатото и ненамереното до сега.
В здрача от нищото животът отново започва,
отново изгрява полярна звезда.
В здрача път без маркировки те насочва
да разпалваш своята си светлина.
18.02.2013 г.
Турку, Финландия
****
Свещице моя, в храма притаена
при всеки здрач в сърцето ми пламтиш,
а в мойта радост блясваш споделена
и шепнеш: Господ бди, не спирай да вървиш.
Октомври 2014
Автор: Вера Павлова
