БЛИЖНИЯТ И НЕГОВАТА НРАВСТВЕНА ЦЕННОСТ

За мнозина хора, в това число и наши съвременници, думата „ближен“ си остава с неизяснен смисъл. Действително, нерядко най-близките по природа, по кръв – мъж и жена, родители и деца, братя и сестри си стават не просто чужди, но даже и врагове. А случва се и така, че хора, за чието съществуване до вчера не сме и подозирали, днес влизат в нашия живот и стават най-близките ни хора. Затова въпросът, зададен на Спасителя: „Кой е моят ближен? Кого аз трябва да обичам като самия себе си?“ не е бил случаен.

Въпросът действително е важен за християните. Чрез истинско отношение към човека придобиваме истинско отношение към Бога. Невъзможно е, казват светите отци, да се спасиш, освен чрез ближния.

Въпросът е важен и за нехристияните: нали животът на всеки е една непрестанна върволица от срещи. В това число и със самия себе си.

Задавайки въпроса: „Кой е моят ближен?“ (Лк. 10:29), законникът като че ли се е опасявал, да не би да обикне хора, които не трябва да обича. Господ му отговаря: сам стани ближен на този, който се нуждае от тебе, а не питай ближен ли ти е той или не. Трябва да гледаме не на лицата на хората, а да обърнем поглед към себе си, към своите сърца, за да не бъдат те хладни и вкаменени, а да бъдат изпълнени с милосърдието на самарянина, с доброжелателство и състрадание. На когото окажем милост, той и ще бъде нашият ближен, независимо от неговата вяра и националност. А тъй като всички хора имат нужда от взаимна помощ, то всички хора трябва да се възприемат като ближни помежду си.

good_samaritanПритчата за милостивия самарянин изпразва статистическото, паспортното, етнографското понятие за „ближния“. От тази минута, когато Христос попитал: „Кой… ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?“ (Лк. 10:36), ближен ни става всеки, към когото ние се приближаваме, преодолявайки разстоянието, леността, равнодушието. Съвременните разбойници – това са равнодушието, отдръпването от Бога, отчуждението на хората един от друг. Една от най-големите беди на съвременната цивилизация и на нашето общество – това е човешката разединеност.

Милостивият самарянин станал ближен на човека, нападнат от разбойници. А този нещастник, пребит и ограбен, станал ближен на самарянина. Защото милосърдието, проявявано от нас, е голяма сила, съединяваща хората.

Какъв трябва да бъде истинският ближен, истинският християнин? Първо, той трябва да е готов да превърже духовните рани, да изслуша, да разбере: „превърза му раните, изливайки елей и вино“ (Лк. 10:34). Второ, да бъде готов да пожертва от своето време заради нуждаещия се: „след това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата  и се погрижи за него“ (Лк. 10:34). И трето, да бъде готов да пожертва от своите средства за тази цел: „а на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, на връщане аз ще ти заплатя“ (Лк. 10:35).

От християнска гледна точка щом всички хора са сътворени от Бога и за тяхното изкупление и спасение проля кръвта Си въплътеният Единороден Божи Син, тогава те са братя помежду си и ближни един на друг. Хората, незапознати с християнското учение, смятат за свои ближни членовете на семейството си, роднините и приятелите си. Останалите хора считат за чужди. Хора с по-развито народностно самосъзнание смятат за свои ближни всички свои сънародници, ако не са във вражда с някои от тях. Евреите преди Христа считали за свои ближни само своите сънародници, а по-късно донякъде и прозелитите – онези чужденци, които били възприели тяхната вяра. Този възглед бил окончателно установен и санкциониран от Талмуда. Християните пък трябва да мислят иначе: „ближен“ – това е всеки страдащ, всеки в нужда, независимо от това към коя нация, племе или религиозна община принадлежи. По такъв начин „ближни“ могат да бъдат и много далечни хора, например хората, страдащи от глад, преследвания, бедност, болести в далечна Африка. Човек е този, за когото другите хора за ближни, колкото и далече да се намират те. Поради Божия образ в човека, Бог е по-близо до всеки човек, отколкото събратята по човечество. Бог е по-близо в щастието и радостта, Бог е по-близо в болката, Бог е вътре в човека – по-близо няма накъде. Самарянинът е помогнал, а Бог е бил в страдалеца, и когато нещастникът оздравял, Бог останал на пътя лежащ, останал на Голгота. Всеки човек е наш ближен: идващият по пътя, нападащият на пътя, помагащият по пътя. Бог е вътре в нас, Той ни казва: ближен е другият, равен на Бога, равен на тебе и в същото време различен от тебе дотолкова, че да го обичаш, както обичаш Бога.

Автор: Свещ. Йоан Карамихалев

Източник: Записки по Православна християнска етика

image_pdfimage_print
(Посетен 127 пъти, от които днес: 1)