СУЕВЕРИЯ СРЕД ДНЕШНИТЕ ХРИСТИЯНИ


ПОПУЛЯРНИ БИТОВИ СУЕВЕРИЯ

 Тъй казва Господ: не вървете по пътя на езичниците и не се плашете от небесни поличби, от които езичниците се плашат (Иерем. 10:2)

 

Св. Йоан Златоуст

Св. Йоан Златоуст

Още преди повече от 1600 години св. Йоан Златоуст (†407) говори за опасността от този вид „битови“ суеверия, които сега ни заобикалят отвсякъде. Хората са склонни да дават всевъзможни тълкувания не само на небесните поличби, но и на съвсем незначителни събития от рода на: кихане, сърбеж на носа, изпускане на чиния, счупване на огледало, дали си седнал на ъгъла на масата, дали черна котка ти е пресякла пътя, с кой крак тръгваш на път и т.н. По този повод св. Василий Велики пише следното: „на мнозина християни им се струва като нещо безвредно да дават ухо на такива неща, да обръщат внимание на поличби, да слушат тълкувания. Кихне ли някой на дума, казват: „и това има значение“. Някой зад гърба ми ме е нарекъл по име, кракът се е подхлъзнал на излизане, дрехата се е закачила за нещо – всичко това бива считано за пречка. Има дори доста известни хора, очакващи Съдията от небесата, които хладнокръвно падат в същия вреден порок. Но чуй: народът, който се е отдал на това, е отхвърлен.“ (1)

Неразумното доверие към подобен вид „тълкувателни“ суеверия, както и към популярните „съновници“ (които на практика са разновидност на тълкувателните суеверия) е поредната окултна въдица, с която тъмните духове се опитват да улавят своите човешки жертви. А освен всичко това, съвременните хора все по-често говорят и за положителна и отрицателна енергия на различни неодушевени предмети (и местности), без да разбират, че това също е неправилно. Nikolai_VelimirovichЕто защо св. Николай (Велимирович) категорично заклеймява всички тези „тълкувателни“ суеверия като бесовски мистерии: „Има три вида празни вярвания – в слепия случай, в силата на различни предмети и във всемогъществото на злите духове. Различни видове знахари (и тълкуватели) се занимават с пророкуване на събития, различават положителна или отрицателна енергия на предметите и се опитват да заклинат демоните. Само християнската вяра, както никоя друга, по най-решителен начин е осъдила и отхвърлила всички подобни бесовски мистерии“ (2).

Може би тук е редно да изброим и някои от най-популярните суеверия, които не само са много далече от християнството, но дори от най-обикновения здрав човешки разум:

  За друго древно суеверие ни известява и св. Йоан Златоуст: „Който, излизайки от дома си среща изкривен или куц човек и счита това за лош знак, той размисля по бесовски, защото не срещата с някой човек прави деня, а греховният живот“. Тук единственото, което трябва да добавим е, че думите му се отнасят не само до срещата с куция човек, а и до всички незначителни събития, които постоянно се случват и на които постоянно се придава неправилно значение. Светецът го е казал пределно ясно: НЕ тези дребни събития правят деня (или живота) на човека нещастен, а греховният живот.

  Но да продължим с изброяване на суеверните безсмислици:

  Трябва да отбележим по повод суеверията, свързани с бременност, майчинство и грижи за бебето, че такъв род суеверия определено датират от много дълбока древност.

Св. Йоан Златоуст

Св. Йоан Златоуст

Защото отново св. Йоан Златоуст строго укорява своите савременници за това, че те, бидейки християни, са изпълнени със суеверия и постъпват по езически: „След брака – казва светителят, – ако се роди дете, виждаме множество символични действия, предизвикващи смях: хората говорят за различни плетеници, червени конци, дрънкулки и други подобни неща, доказващи огромно безумие, тогава когато на младенеца не трябва да се възлага нищо друго, освен спасителният Кръст. И докато Христовият Кръст, обърнал цялата вселена и поразил дявола, остава в пренебрежение, същевременно безопасността на младенеца се връчва на прежди, конци и други подобни.

  Не чувствате ли срам? Не разбирате ли, че дяволът хитро си разпростира мрежите от най-ранна възраст и води към ада тези, които биват измамени? И никак не е удивително, ако това се върши при езичниците. Но когато и тези, които се кланят на Кръста, причастяват се с неизречените Тайнства и имат любомъдрие, се придържат към такива срамни обичаи – това е достойно за горчив плач“ (3).

  „А какво да кажем за хората – казва на друго място светият Златоуст, – които си привързват към главата и нозете медни монети с образа на Александър Македонски? Кажи ми: това ли е нашата надежда? Как след смъртта и възкресението на Господа ти възлагаш надеждата си за спасението върху изображението на един езически цар?“

  Но да подължим с изброяването на други популярни суеверия. И дано добре се научим да виждаме тяхното безсмислие и бездуховност!

  Когато на някой човек не му достига решимост да извърши нещо, той е склонен да търси суеверна помощ от заобикалящи го бездушни предмети и събития. Например започва сам да си измисля и да търси „знамения“ от рода на следните: „ако асансьорът дойде до 15 секунди, ще си купя ново палто“, или „ако сфетофарът светне зелено докато преброя до 5, ще поканя колежката на вечеря“ и т.н.

  Тези гадания понякога приемат благочестива обвивка. Например гадания с помощта на Библията: човек отваря на слуки свещената книга и според страницата, на която тя се е отворила, той взима съответното решение. Но още от дълбока древност всички тези „църковни гадания“ са били считани за тежък грях!

 Следва продължение…


1) Св. Василий Велики. Тълкувание на книга на прор. Исаия. Творения, т.2. Св. Гора Атон, 2008, с. 93-94.

2) Св. Николай Сръбски. О Боге и людях. Москва, 2006, с. 199.

3) Виж беседата на св. Йоан Златоуст относно Първото послание към Коринтяни.

  Автори: йеромонах Висарион (Зографски) и йеромонах Йоан (Филипов)

Този текст се публикува по благословението на йеромонах Висарион (Зографски)