На 26-ти януари 2020 година, в Неделя четиринадесета след неделя подир Въздвижение на светия Кръст Господен, празнична света Литургия отслужи иконом Емилиян Костадинов.
В днешната неделя отново участвахме в богослужението, изпълнили храма и надявайки се на Божията милост. Чухме светото евангелско четиво, отредено за деня – откъса по Евангелието на св. ев. Лука за Йерихонския слепец (Лук. 18:35-43).
В своето пастирско наставление отец Емилиян говори за това, колко често се изправяме пред иконата на Господ Иисус Христос, за да молим и искаме от Него осъществими и неосъществими неща, но не винаги това са тези неща, от които имаме нужда. Склонни сме да търсим повече материалното и често имаме съмнения в Божията справедливост заради разочарования в материалните ни стремежи. Отец Емилиян обърна внимание, че трябва да се доверяваме на Божия промисъл – трябва да се молим Богу, на Него да се уповаваме и да ходим по Неговите пътища, не да хулим и завиждаме… „Какво е поискал Йерихонският слепец от Господа? – запита о. Емилиян – „Да прогледна”, казал той. А ние защо не го искаме това? Ние дали виждаме другите очи в себе си, дали се грижим за тях, а именно – нашите духовни очи, очите на сърцето? Защото е много лесно да подминем нещо, което не ни е удобно – правим се, че не се отнася за нас… Много трябва да се трудим, братя и сестри, много да се молим Богу.
Моят апел към всички е да застанем и ние пред Бога и мислено да поискаме от Него именно това – да прогледаме, духовно да прогледаме, с очите на душите си – и наистина да видим славата и величието Божие!”.
