Представи си, че имаш рожден ден и поради тази причина всеки получава подарък, но ти да не получиш никакъв подарък!
Нямаше ли да е странно? Нещо подобно правим на Рождество Христово, като си обменяме подаръци, пожелания, приготвяме трапеза
, ядем и пием с близки и приятели, но не даряваме нито един подарък на Христос, чийто рожден ден празнуваме!
Не го каним в компанията си, не го приемаме да празнува с нас. Празнуваме рождения Му ден и въпреки това забравяме да му дадем един подарък.
Какъв подарък бихме могли да му дадем? Обичта си, сърцето си, нашата отдаденост, няколко минутки в молитва, в които Му благодарим.
Но дори и да не му дадем тези неща, Той не ги изисква, не се чувства обиден, дори обратното, предлага ни нещо друго. Да му оставим своя грях, за да го вземе и го угаси. Да му дадем тъмнината си и Той от своя страна да ни даде светлина. Рождество Христово не е просто празник на радостта. Рождество Христово е празникът, в който се ражда Христос и за това е ден на радост. Защото Бог стана човек, за да може човекът поради Неговата благодат да стане Бог. И това не би трябвало никога да го забравяме.
Христос празнува Своя рожден ден в дома си, в храма. Там ще ни почерпи за празника си още веднъж. И това ще е не по-малко от Самия Него, Тялото и Кръвта Му. Толкова много ни обича, че се жертва и предлага Себе си, за да се съединим с Него, така че да ни дари с най-големия подарък, който може да съществува, който е вечно спасение.
Да, дори и на Неговия рожден ден, ние ще приемем по-голям подарък от Него. Но поне от наша страна да не Го пренебрегваме с нашето безразличие, липса на покаяние и егоизъм. Нека тази година Рождество Христово да бъде повод за едно ново начало в нашия живот.
Архим. Павел Пападопулос
Превод: Радина Райкова
