Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.

Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.

(Йоан 12:12-18)

Тропар на Лазарово възкресение, глас 1

Общее воскресение прежде Твоея страсти уверяя,
из мертвих воздвигл еси Лазаря, Христе Боже.
Темже и ми яко отроци победи знамения носяще,
Тебе победителю смерти вопием:
осанна вишних, благословен грядий во имя Господне.

Уверяващ ни в общото възкресение,
преди твоите страдания си въздигнал от мъртвите Лазар, Христе Боже.
Затова и ние, носещи знамението на победата, като младенците ти зовем:
Осанна във висините, благословен Идещият в име Господне.

На 04.04.2015 отбелязваме паметта на:

Св. Преп. Йосиф Песнописец

Житие на Св.Преп. Йосиф Песнописец

    Св. Епиганий Кипърски посочва следния символичен смисъл на влизането на Господа в Иерусалим:

– Кого изобразява ослето? – пита той. – Необуздания езически народ, когото никой не е обяздвал, тоест нито закон, нито страх, нито ангел, нито пророк, нито писание, а само Единият Бог Слово, Който във Витлеем легна в една ясла с безсловесните, та като ни освободи от безсловесието, да ни научи на богопознание. Какво означава отделянето на ослето? – Освобождаване от идолослужението и прекратяване на идолските жертвоприношения… Какво предзнаменуват децата с постилането на дрехите си? – Показват събличането на ветхия човек, оголването и опустошаването на синагогата. Какво означават децата, които пеят песни? – Без съмнение, това е верният народ на Църквата, Христовото поколение. Какво знаменува слизането на Господа по Елеонската планина? – Нищо друго, освен слизането на Бог Слово от небесата при нас. Какво посочват клонките от маслиново дърво? – Милосърдието на душата; а пътят означава оня път, по който се придобиват добродетелните дела, които събличат от нас ветхия човек. Какво означават финиковите клонки? – Чистите души на праведниците, които разцъфтяват като финикс и се умножават като кедри Ливански, насадени в Господния дом. Те означават също и победата над дявола и ада, и освобождаването от тяхната власт, които ще донесе Победителят Христос. Кого означават предшестващите? – Праведните пророци, а онези, които вървят отзад – апостолите и езичниците, които са повярвали след тях; градът пък предзнаменувал горния Иерусалим, а светилището – Царството Небесно, откъдето Христос изгонил иудеите, като недостойни. Ето и сега, почти две хилядолетия след като се е извършило влизането на Господа в Иерусалим, ние, християните със раззеленени клонки от върба и свещи стоим изправени в църква пред Господа и радостно зовем към “Победителя на смъртта”:
– Осанна във висините! Благословен, Който иде в име Господне!
Но за нас, както и за древните евреи, това не е просто украса, не е обикновена принадлежност към празника, а знамение за победата на Иисус Христос над смъртта и царството на мрака. А свещите пък, които държим в ръце заедно с клонките пред-знаменуват за нас незалязващата светлина на блаженото възкресение във вечния живот.
Тъй поучително и знаменателно, както за Христовите съвременици, така и за нас е влизането на Господа в Иерусалим на осле .

Източник: pravoslavieto.com

На 03.04.2015 отбелязваме паметта на:

Успение на св. Методий Славянобългарски

Успение на св. Методий Славянобългарски

   През Петата Неделя на Великия пост – Неделя на преп. Мария Египетска в Неделното училище за възрастни при храм „Св. пророк Илия” темата на неделната лекция бе: Почитта на Св. Богородица и как да посрещнем Цветница. Основните акценти в лекцията бяха следните: Мощната закрила на страдащите – проповед при Акактист на Св. Богородица на Видински Митрополит Неофит от 1938 г.; За даровете от Бога; Празникът Вход Господен в Йерусалим.

   По време на лекцията се проведе дискусия по поставените въпроси:

 Какво цвете трябва да поднесем на Христос за празника Цветница? Кое е това, което Бог ни призовава да Му отдадем?  Защо на Бог Му е необходимо да спазваме заповедите Му, да Го слушаме, да откажем цигарите например, да не обиждаме, да не роптаем и пр.?

     Отговорите на курсистите бяха спрямо техния личен живот и духовен опит, бяха разнообразни така изброиха следните неща, които човек може да принесе в дар Богу: смирение, милосърдие, прошка, сърцето си. Но за да принесем Богу всичко това изникна въпроса какъв е пътят, който трябва да извървим, за да принесем Господу сърцето си?

Тук се оказа, че е изключително важна благодарността към Бога, за да не роптаем, не завиждаме и пр., както и помщните средства на поста- молитвата и въздъражние в храната.

   В същият неделен ден бяха организирани и проведени занимания по Вероучение  с децата. Темата на урока отново бе „Цветница- Вход Господен в Йерусалим”. Децата бяха запознати с историята на празника, както и с това кои хора имат  имен ден на този празник. След като изслушаха Библейския разказ  им бяха поставени следните въпроси: Защо децата, които посрещнали Христос били толкова радостни? Кое у децата Бог обича най-много?

След отговорите на тези въпроси те имаха за задача да направят от цветна хартия Цветна градина за Христос – пълна с добродетели, които да Му подарят.  Всеки трябваше да изработи цвете от цветна хартия и да надпише на изработеното цвете добродетел, която смята ,че може да подари.

    „Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу“ (Притч. 19:17)

   Днес о. предстоятелят на храм “Св. пророк Илия” (гр. София, ж.к. “Дружба” 2) – протойерей Емилиян Костадинов бе поканен на среща с Негово Светейшество Българският Патриарх и Софийски Митрополит Неофит.  Негово Светейшество прояви съпричастност към дейността на Социалната кухня към храм “Св. пророк Илия” (ж.к. “Дружба 2”)  с лично дарение от 500, оо лева. Той отправи своя Архиепастирски благослов, както над свещенството при храма, така и над техните пасоми, над всички боголюбиви християни, които оказват грижа към нуждаещите се, към тези свои “най-малки братя”.

„Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани“ (Мат. 5:7) и„Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:36).

– Аз искам да следвам единствено Евангелието и да се придържам само към първоначалното християнство.

– Приятелю! Не вземаш ли твърде голям товар? Ти искаш да следваш само Евангелието – какво по-хубаво от това? Повече никой и не може да иска от теб.

Но изучил ли си Евангелието? Разбрал ли си каква чистота изисква Господ от Своите последователи? Най-великите от светиите дълго и много са се трудили, за да я придобият; и само получавайки измолваната с горещи молитви Божия благодат, те са достигали светостта, но никога не са се хвалили, че съвършено са изпълнили всички евангелски заповеди.

Вникни в тези свещени заповеди и ще видиш например, че не е достатъчно да простиш на враговете си, заповядано е да ги обичаш; не е достатъчно да даваш милостиня, а е необходимо, щото лявата ръка да не знае какво прави дясната, което означава, че даже и мислено не трябва да се любуваме на своите добри дела; не е достатъчно да имаш безукорно поведение – необходимо е и окото да не е гледало с пожелание. Трябва да носиш кръста си, тоест с покорност да приемаш всички скърби, които ще ти бъдат изпратени; трябва да се отречеш от себе си, тоест да се бориш със страстите, да умъртвяваш плътта, воюваща с духа, без да й позволяваш никакви излишества; трябва да следваш Христа, тоест да подражаваш с всички сили на Неговия Божествен пример. Лесно ли е да се постигне това – а нали то е необходимо на всеки християнин? И как така решително говориш, че искаш да следваш само Евангелието? Нима от теб се изисква нещо още по-голямо?

Ти искаш да се придържаш към първоначалното християнство? Но какво разбираш под това понятие?

Ако говориш за вярата на първите християни, то те са вярвали на всичко, на което ни учи да вярваме нашата Света Православна църква, която е запазила неизменно цялото учение на Апостолите.

Ако разбираш под това Богослужението и начина на живот на първите християни, то – уви, – приятелю, това не е по силите нито на тебе, нито на мене!

Първите християни са живеели само за Христа; обичали са Го повече от всичко, спазвали са словото Му с такава самоотверженост, че са раздавали имотите си, за да благотворят, прекарвали са по-голямата част от деня и нощта в молитва и пост; водели са такъв чист и свят живот, че са могли всеки ден да се причащават със Светите Тайни; и накрая, те с радост са се стремили към ужасни мъчения и смърт заради своя възлюбен Господ и Учител!

Ще кажеш ли след това, че първоначалното християнство е достъпно за тебе? Не разбираш ли, че чедолюбивата твоя майка, Православната църква изисква от теб не повече, но много по-малко от това, което са изпълнявали и досега изпълняват подобните на теб хора от гореща любов към Бога!

На 01.04.2015 отбелязваме паметта на:

Преп. Мария Египетска

Житие на Преп. Мария Египетска