Тук ще разгледаме разказите на св. евангелисти Матей, Марк , Лука и Йоан за деянията на Иуда по време на проповедническата дейност на Спасителя, и най-вече за намерението му да предаде своя Учител, самото предателство и неговия печален край.
При изброяване на Дванадесетте апостоли първите трима евангелисти пишат:
“И Иуда Искариот, който щеше да Го предаде.”
За него говори по тоя повод и св. Йоан Богослов: “защото Иисус отначало знаеше… кой ще Го предаде” (Йоан. 6:64) и предава думите Му:
“Не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол. Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде” (Йоан. 70-71).
За Иуда се говори при гостуването на Иисус и учениците Му в дома на Симон Прокажени. Тогава една жена, носейки алабастрен съд с миро, като го счупила, възливала миро върху главата на Иисус. И възнегодували учениците Му, казвайки помежду си:
“Защо стана това прахосване на мирото? Та то можеше да се продаде… и парите да се раздадат на сиромаси”(Марк.14:3-5).
Тези думи св. Йоан Богослов влага в устата на Иуда Симонов Искариот и допълва:
“Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето и крадеше от онова, каквото там пускаха.)” (Иоан. 12:6).
След този случай в къщата на Симон Прокажени св. ев. Лука съобщава:
“И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от… дванайсетте. И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите как да им Го предаде” (Лука 22:3-4).
Решението на Иуда св. евангелист Матей предава така:
“И рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника” (Мат. 26:15).
И св. ев. Лука продължава: “И той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа” (Лука. 22:6), защото се е страхувал да стори това свое пъклено дело открито.
Следват разговорите по време на Тайната вечеря. Това най-подробно разказва св. Йоан Богослов:
“И във време на вечеря, когато дяволът беше вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде”(Иоан. 13:2)
Иисус казва на Петра:
“Умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички. Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти” (13:10-11).
И продължава:
“Не за всички ви говоря: Аз зная кои съм избрал. Но да се сбъдне Писанието: “който яде с Мене хляб, дигна против Мене петата си” (13:18).
“Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелства и рече: “истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде” (13:21).
На въпроса на обичания от Учителя ученик:
“Господи, кой е? Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот. И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро. Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това. А понеже Иуда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или да раздаде нещо на сиромаси. Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ” (13:25-30).
Този момент допълва св. евангелист Матей с думите на Иисус Христос:
“Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза” (Мат. 26:24-25).
В Своята първосвещеническа молитва Иисус Христос казва за Своя предател:
“Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието” (Иоан. 17:12).
Св. евангелист Йоан Богослов подробно описва и самото предателство:
“Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му. А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го прададе, защото Иисус често се събираше там с учениците Си. Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосве щениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия. А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите? Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше” (Иоан. 18:1-5).
Евангелист Марк допълва:
“А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко. И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави, Рави! и Го целуна” (Марк. 14:44-45).
А св. евангелист Матей предава сцената по-подробно:
“Радвай се, Рави! и Го целуна. А Иисус му рече: друже, защо си дошъл?” (Мат. 26:49-50)
Св. евангелист Лука допълва думите, казани от Иисус Христос:
“Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?” (Лук. 22:48)
А за участта на предателя говори само св. ев. Матей:
“Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите, като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли. И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси. Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странни ци; затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива” (Мат.27:3-8).
Това е тъжната история за предателството на Иуда Искариот.
Тази евангелска история е много поучителна за всички ни, защото и сега се намират продажни люде, които за пари, облаги и издигане в почести са готови да предадат и брата си, и честта си, и вярата си, дори и Църквата.
Стоян Тодоров Мерджанинов
Из книгата “Към колебаещия се във вярата”, “Синодално издателство”, 1999 година
“Треклят сын погибельный Иуда еже за сребролюбие давится”.Своеобразен орден на предателя Юда, изработен през 1709 от руския цар Петър I и предназначен за Мазепа и другите предатели и користолюбци.
Източник: pravoslavieto.com
В службата на Великия понеделник Църквата прославя патриарха Иосифа и спомня евангелското събитие за проклеването на безплодната смоковница (Марк 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22).
На Великия петък Църквата спомня страшната трагедия, която се е разиграла на Голгота. В този ден не се извършва св. Литургия, защото самата тя по същество е образ на Голготското жертвоприношение; вместо св. Литургия се четат т.н. царски часове. Предполага се, че автор на този богослужебен ред е св. Кирил Йерусалимски, живел в IV век. През VII в. Иерусалимският патриарх Софроний преработил това чинопоследование. В началната си форма, обаче, то съществувало и много по-рано, още от II в. Апостолският мъж Ерм в своя “Пастир” определено говори за петъка като постен ден, посветен в чест на Христовата смърт.
От вчера започна Страстната седмица, през която молитвено си припомняме последните събития от земния живот на Спасителя и завършека на Неговото спасително дело. В храм “Св. пророк Илия” ( ж.к. “Дружба” 2) също продължават да се служат всички Великопостни служби.
веене с цел да се приобщите със светите Христови Тайни. Към най-достойно причастяване се приготвяме чрез очистване на нашите души от всички грехове в покаянието. А ето какво е нужно: да прегледаме нашия живот и да го сравним с евангелските заповеди, да отхвърлим всичко, което е несъобразно с тях, да осъзнаем нашата виновност в това и да осъдим себе си без самооправдание, да се съкрушим сърдечно и да оплачем всичко, с което сме оскърбили Господа, да се изповядаме откровено за всичко, с твърдо намерение да не се подаваме повече на греховни увлечения. Който извърши това по съответния начин, той ще се оприличи на Господа, когато Го водили за съд и осъждане при Ана и Каяфа, от там при Пилат, от Пилата при Ирод, от него пак при Пилат. Разликата е в това, че Господ Иисус съдили и поругавали несправедливо, а ние ще осъдим и съкрушим себе си справедливо. Но както Господ Иисус е осъден несправедливо за наше оправдание, така и нашето справедливо самоосъждане ще ни бъде за оправдание, чрез невинното осъждане на Господа.
Да започнем с молитвата на Господа в Гетсиманската градина, в скръб и изнемога до кървава пот, да вървим с вързания Христа по стръмнини и долове до двора на първосвещениците. Да останем с Него при несправедливите обвинения против Него, при подигравките и осмиванията на слугите, при отричането на апостол Петър. Да отидем след Него при Пилат, от Пилат при Ирод и обратно. Да чуем виковете на тълпата, яростта на съдиите и несправедливата присъда. Да понесем с Него кръста към Голгота – тежък до падане под него, при шума на заслепения народ и жлъчните разговори на тържествуващите старейшини.
Тази неделя (05.04.2015 г.) на празника Вход Господен в Йерусалим, в храм “Св. пророк Илия” (“Дружба” 2), бе отслужена тържествена св. Литургия от протойерей Димитър Москов. На призива, който свещеникът възглася на всяка св. Литургия: “със страх Божи, вяра и любов пристъпете“, пристъпиха деца и възрастни към тайнство св. Причастие. Както се казва в едно от църковните песнопения: “Чашата на спасението приеха и името Господне призоваха, приеха и видяха, че е благ Господ“! С радостни и причастени сърца посрещнаха Царя на царете със словата: “Осанна! Благословен е Идещият в името Господне!”
