Много съвременни семейства, живеещи както намерят за добре и отхвърлящи Божията помощ и Божието благословение, изпитват множество психични и морално-нравствени проблеми, нестабилност. Тези неуредици са в състояние да породят скандали, разводи, разбити детски съдби. Несговорното семейство е извор на неврози, болести, пиянства и дори на закононарушения. В семействата, в които нещата стоят малко по-добре, съпрузите често не знаят кой да бъде водещият, в името на какво да възпитават децата си и към какво да се стремят. Мъчително е да се гледа, как между съпрузите се натрупват раздразнение един към друг, злоба, недоволство от живота. Съпружеската вярност, християнският семеен начин на живот, примерите на благочестив семеен живот са за някои само отживелици от миналото, архаизъм.
За семейните неврози са написани и се пишат десетки статии, книги, дисертации. Фактите викат: всяко трето-четвърто семейство е в криза. „Обществеността бие тревога. 1994 година беше обявена за Международна година на семейството.
Хората се обръщат с нелеки проблеми към психотерапевтите за семейни психологически консултации. Те са жадни за съвети, „рецепти“ за щастие. Неведнъж ми се е случвало да наблюдавам, че препоръките на тези от специалистите, които явно нямат понятие за духовност, изглеждат примерно така: „Прекарвайте повече време поотделно“, „Бъдете по-хитри“; „Намерете си любовница (любовник)“. За да не се създават „излишни проблеми“ в семейството, на хората им се препоръчва да планират раждаемостта чрез най-коварни методи, та чак до аборти. А освен това по телевизията и във вестниците показват маса гнусотии: порнография, насилие, магия, магьосничество… всичко това е скверно.
Убеден съм, че човек не може да помогне на човека, ако няма собствени духовни ценности. Защото нима може слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма? (Лук. 6:39). Както справедливо пише свещеникът и психологът отец Борис Ничипоров „… педагозите и психолозите, които сами не се подвизават в преобразяването на омразата, унинието, раздразнителността, гордостта и др. – не могат да помогнат на нито един човек.“
Без Божията помощ семейството не може да построи добри отношения! Само вървейки към Бога, възлюбвайки се един друг заради любовта към Бога, семейството намира истинско щастие и пълнота на битието. Това се доказва от живота, потвърждава се от историята. Чрез вяра, покаяние, съвместни молитви, християнско възпитание на децата и взаимна любов съпрузите вървят към главната цел – Царството Божие.
Професорът богослов С. Троицки пише следните редове в книгата си „Християнска философия на брака“: „Апостол Павел сравнява взаимните отношения между мъжа и жената именно с отношенията между лицата на Светата Троица. Както Бог-Отец е глава на Христа, така и мъжът е глава на жена си (Кор. 11:3). Както Христос е сияние на славата и образ на битието на Бог-Отец (Евр. 1:3), така и жената е слава на мъжа (1 Кор. 11:7).
Климент Александрийски нарича семейството, както и църквата, дом Господен, а Иоан Златоуст направо нарича семейството „малка църква“.
Епископ Теофан Затворник учи, че семейството устройва своето „външно благосъстояние за вътрешноното“.
Вече споменах за абортите. Абортът – това е тежък грях на убийство на дете в утробата на майката. През 1993 година официалната статистика регистрира в Русия около четири милиона аборта. Знае ли майката, убивайки детето, че на 18-ия ден то вече е отваряло уста, на 20-ия ден сърцето му е започнало да бие, на 27-ия ден детенцето е имало ръчички и краченца, през 6-ата гестационна седмица у зародиша се забелязва работа на мозъка, а през 11-ата – 12-ата гестационна седмица плодът чувства допир?!
Иска ми се да приведа главните мисли на обръщението на Патриарх Алексий II към участниците в Международния конгрес „Любов, живот, семейство“, който се проведе през май 1994 година: Който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема (Мат. 18:5) – така нашият Господ Иисус Христос посочил на Своите ученици и последователи великото достойнство на всяко дете пред Божиите очи, колкото и малко и безпомощно да е то на първо време. Заедно с тази заповед на християните се посочва и тяхното най-главно предназначение в този свят – грижата за духовното и телесното развитие на подрастващото поколение. Божественото Откровение ясно говори за това, че детето, намиращо се в майчината утроба, в пълна мяра притежава същото богоподобие, каквото притежава и всеки друг човек, а неговото формиране е проява на Божествения творчески план. Пророк и псалмопевец Давид, обръщайки се към Господа Бога, говори за това така: ти си устроил моята вътрешност и се ме изтъкал в майчината ми утроба. Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела… Боже, и колко е голям техният брой (Пс. 138:13, 14, 17). Детераждането се показва в светлината на Откровението като велико Божие благословение към човешкия род.“
Има още един сложен проблем – юношеската възраст. Обикновено под нея разбират възрастта от 14 до 18 години. Подразбира се, че тя представлява някакъв преходен етап между детството с неговата пълна зависимост от възрастните и способността за самостоятелен живот. Неслучайно наричат тази възраст „трудна“: търсене на себе си, формиране на характера и т.н. Преходът от закриляното детство (опекунството) към известна самостоятелност разголва и заостря в числото на останалите и слабите страни на личността на юношата.
Закономерен е следният въпрос: Може ли да се игнорират бурните неврохормонални промени в младия организъм, чиято вулканична сила преобразява юношата в мускулест мъж? Не влече ли тази биологична метаморфоза след себе си известни отрицателни последствия за обществото: жестокост и агресивност, криминални действия, опити за самоубийство, полови престъпления?
За православните хора отговорите на тези въпроси са очевидни. Биологичните изменения, колкото и интензивно да протичат, сами по себе си не могат да направят човека добър или лош, светец или престъпник, нравствен или безнравствен. Човекът – това е не толкова плът, колкото душа и дух. Юношата може да застане на пътя на греха, или когато не познава истинния Бог, или когато се отвръща от Него. Много зависи от примерите (често негативни), които юношата вижда във „възрастния“ живот. Бездуховността на родителите, пиянството или аморалното им поведение са печални предпоставки за бъдеща бездуховност на юношата.
Навсякъде около нас е разпространен така нареченият атеистичен хуманизъм, който се изповядва от немалък брой родители, възпитаващи децата си. Той може да бъде сравнен с къща върху пясък, защото в дадения случай хората пренебрегват духовната основа. Духна вятър, и къщата… децата чуват забрани и увещания, но не им е ясно докрай защо не бива да лъжат или да вземат чуждото, защо е необходимо да слушат родителите си и много други неща. За Бога и за греха не разказват на дечицата. В училището, армията, техникума или института от този хуманизъм остава все по-малко и по-малко. „Съвест без Бога е ужас“ – написа Ф. М. Достоевски. Душа, неочистена чрез покаяние, става лош съветник. Опасно е да ѝ се вярва. Изводът е следният: възпитанието на децата в дух на истинско благополучие е невъзможно без вяра, без Господа Иисуса Христа. Само от Божията благодат душата на човека се очиства, просвещава и вразумява.
Автор: Димитрий А. Авдеев, психотерапевт
Източник: „Православна психиатрия“
Днес на 07.06.2015 г. 1 Неделя след Петдесетница – Неделя на всички светии, в храм „Св. пророк Илия” бе отслужена св. Литургия от протойерей Емилиян Костадинов. На проповедта след св. Литургия о. Емилиян припомни на присъстващите богомолци за жертвоготовността на светиите, които смело са засвидетелствали вярата си към Бога, въпреки трудностите през които са преминали, за това как те засвидетелствали вярата и любовта си към Бога по време на гонение на християните. Сред светиите има множество мъченици и великомъченици, отдали живота си за вярата. Той обърна специално внимание на това ние като християни дали сме си задавали въпроса обичаме ли Бога?
Законът на постничеството е: пребивавай в Бог с ума и сърцето си с откъсване от всичко, отсичайки всяко самоугодие не само в телесното, но и в духовното, като вършиш всичко за Божия слава и за благо на ближните и носиш охотно и с любов постническите трудове и лишения в храната, съня, почивката, в утешенията на взаимното общуване.
„Чистият восък на свещта означава чистотата и незлобливостта на хората, които го принасят в църква. Той се принася в знак на нашето разкаяние за упорството и самоволството ни.” Св. Симеон Солунски (†1429)