Днес, събрали се в този храм, ние отдаваме почит на този светец. Дивният пророк, който така пламна в ревността си по Бога Саваота, и Господ му даде възможност да стори много чудеса.
Имало е такова време, когато еврейският народ се е отрекъл от Онзи, Който го преведе през пустинята, Който показа толкова много чудеса, за да въздигне златния телец, за да потърси другите божества, които не бяха истинни. И ревнителите, онези, които не можеха да се примирят с това нещо, го казваха открито пред царе и управници, че истинският Бог, е Онзи Бог, Който е Бог на Авраама, Онзи Бог, Който през целия тоя живот ги е напътствал и водил по спасителния път. В такъв период живее светия пророк Илия. Тогава, когато трябваше да се докаже открито, че този народ е тръгнал по неверния път. И всичко това беше свързано с чудо. Заставайки ясно, изказвайки, че ако не се обърнат към Бога, наистина, три години и шест месеца небето ще бъде заключено и няма капне дъжд, гладът ще бъде реалност в тези земи. Това стори пророкът. Всичко беше свързано отново с чудо. И трябва да кажем какво е пророк Илия. Той е човек, който е живял постоянно в ежедневието на чудото. Това стори и с вдовицата, която посети в Сарепта Сидонска, и малкото останало в нейното гърне като масло, и малкото останало брашно в делвата никога не престана, а постоянно имаше, и колкото да месеше, и с тях да се хранят тя, синът й и пророкът, това не свършваше, защото Бог беше с него. Истината е, че те нямаше да видят дъжд, докато свети пророк Илия не изпрати…..
Удивителен е моментът тогава, когато се среща пророкът с Господ, когато е в пещерата, където го хранят дивите
птици и когато чува пророчеството, че не в страшната буря, в земетръса, във вятъра ще бъде Господа, а в онзи тих ветрец, който ще се появи накрая. Защото Бог е Бог на мира, и всичко онова, което е божествено, то става в тишината. И ако искам да обикна тоя Бог, в безмълвието най-лесно ще стигна до него. Това стори пророкът, загърнал се със своя кожух, невиждайки лицето на Бога, но ясно чул неговия глас, за да продължи да върши Неговата воля. Вярно беше казал нашият Господ Иисус Христос: Никой пророк не е разбран в родината си. Винаги преследван, искат да бъде погубен, по всякакъв начин да му се навреди, но тогава, когато Господ се сведе до свето подножие… – та нали Господ е Онзи, който е нашият покровител, Онзи, който е нашият Спасител. И ето стана чудо с този пророк. Той показа нещо, което щеше да стане много, много по-късно. Защото смъртта властва в този свят и онзи, който толкоз много обикна и който пламна по ревност към Бога, той беше взет от Светия Бог без да я види тая смърт, без да я изпита. Затова образа на нашия Господ Иисус Христос, Който щеше да дойде със Своята слава като син Божий, неразбран отново, и щеше да изкупи цялото човечество от тази смърт, та всички ние нататък да имаме упование в надеждата, че както пророк Илия ще бъдем в тази огнена колесница и ще се срещнем с нашия Господ.
Дивен е подвига на пророка. Мисля, че в съвремието именно Илия ни е толкова нужен. Защото човечеството по всякакъв начин показва, че не обича Христос, че иска да загърби Неговото благо иго, да не се вслуша в онова Евангелие, което ни е оставено. Ние сътворихме малките божества, които са свързани винаги с материалното. Ние изопачихме истината за Бога, пригодихме я така, както на нас ни е удобно, според малкия човешки ръст. Изправяйки ни, във всеки един християнин трябва да гори оная пламенна ревност на свети пророк Илия и подобно на него смело да демонстрираме вярата си. Защото той осмя жреците на Ваала, които не можаха да извършат своето жертвоприношение и показа на народа си, че не това е истинският Бог, а Онзи, който, дори когато жертвата беше залята три пъти с вода, падна огънят от небето та бидейки изгорена да покаже на този народ колко може да стори Бог, че за Бог няма граници, че Бог е Онзи, Който всичко твори. И тогава, когато ние желаем да градим и изпълним това, което Той ни е оставил като смисъл.
В този ден затова сме избраници. Спомняйки си житието на светия пророк, виждайки неговата ревност и ние да пламнем в тази ревност по Бога. Да се покажем достойните Христови. Както апостол Петър беше казал на времето: Добре ни е тука, Господи! Да построим три сенника, единият да бъде за Моисей, другият за Илия, а третият за нашия Господ. Сега и ние като истинските истори, свидетели на Христовите чудеса и на онова, което е правил пророка, да пожелаем и кажем: Добре ни е тука, в храма! Да живеем с тези, които оставиха като наследство своето учение и ни дадоха истински възможен път – път, който води към нашето спасение.
В днешният ден да благодарим на Бога и да се помолим на светия пророк за всичко онова, което е нужно за нашето спасение!
Честито на всички, които носят името на светия пророк Илия! Наистина, да бъдат така пламенни във вярата си! Амин.
Автор: Ставрофорен иконом о. Ангел Ангелов, протосингел на Софийска св. митрополия
Проповедта е произнесена в храм “Св. пророк Илия” на 20.07.2015 г.
