– Когато душата се приобщава към малките трошици жив молитвен опит, а след това се разрушава връзката на общение с Бога, тя изпада в разслабено състояние. „Ако няма в сърцето живо чувство, то и нищо друго не ми трябва!” Тогава ни нападат апатия и униние и се руши всеки опит за молитва, става нещо като „тих бунт”. „Или ще бъде така, или никак! Няма да се моля с мъртва молитва!” Това сигурно е изкушение?
– Да, това е изкушение. Дяволът ни навява да изоставим молитвата. След като се откъснем от неговите мрежи, той с всевъзможни начини и средства се изхитря отново да ни улови и да ни задържи, за да не може душата да се издигне към Бога. Именно затова ни прави такива внушения. Един отец разказваше:”Усещах, че ме изпълва някакво вледеняващо чувтство, все едно някой със спринцовка влива в душата ми нещо студено, гнусно и страшно, като някакъв бунт срещу Бога. Осъзнавах, че то не е мое, но не можех да му се съпротивлявам. После въпреки всичко започнах да се бора и да се освобождавам от този дяволски пълнеж.”
Подобни изкушения постигат в живота всеки човек, кого в по-голяма, кого в по-малка степен. Длъжни сме да се борим с тях, защото в тази борба се проявява нашата верност и преданост на Бога.
Да прочетем евангелския разказ. До пътя седял слепец, а Христос минавал край него (Лука 18:35-43). Слепецът започнал да вика: Сине Давидов, помилуй ме! Казва се, че тия, които вървяха напред, смъмриха го, с други думи: „Мълчи, не викай!”. А той завикал още повече. Това е символичен образ: когато душата започне да вика към Бога, тогава „тия, които вървяха напред, т.е. нашите страсти, нашите грехове ни поучават, съветват ни и дори ни запушват устата: „Не трябва, престани!” Тези лукави съветници ни предлагат под най-различни предлози да прекъснем молитвата: „Така и така не можеш да се молиш, остави тази работа!”, „Теб Бог няма да те чуе!”, „За теб това е напълно загубено време!”, „Това е безполезна работа остави я!”…И други най-разнообразни благовидни предлози, които не допускат да призоваваме нашия Целител и Спасител. А евангелският слепец още по-силно завикал. Когато Христос го повикал, той хвърли, се казва, горната дреха, стана и дойде при Иисуса (Марк. 10:50). Забележете, че когато отхвърлил всичко веществено и плътско, тогава се приближил до Спасителя. Така и ние трябва да отхвърлим всичко от ветхия плътски човек и тогава ще дойдем при Иисуса, и Господ ще ни отвори очите. Това е образът на нашата молитва.
В Св. Писание се казва: В скръбта бивайте търпеливи, в молитвата- постоянни(Рим. 12:12). Това значи, че сме длъжни независимо от всичко да сме постоянни в молитвата и да търпим тази борба и тягост от плътта и от дявола. Нали на нея- на молитвата се съпротивлява цялата ни демонична сила, съпротивлява се ветхия ни човек, съпротивлява се самото ни тяло, защото и то е тленно. Но въпреки това трябва да отхвърляме всичко, което стои на пътя ни към Бога и да викаме като евангелския слепец: „Иисусе, Сине Божий, помилуй ме!”
Може би тук е важна и благодарността за самата тегота: „Господи, благодаря Ти, че ми даваш да видя, колко негоден съм в действетелност пред Теб и че ми помагаш да преодолявам всички препятствия по пътя към Теб!” Понеже чрез пречките се проверява нашата любов и стремеж към Бога, както е казано: „Вярата – това е пробив през препятствията”.
Автор: Монах Константин
Източник: Беседи с един кавказки пустинник
– Отче, как един семеен човек може да се упражнява в добродетелта?
-Не е, има миряни, които живеят много духовно – като аскети. Спазват постите, прочитат църковните служби, молят се с броеница, правят поклони, въпреки че имат деца и внуци. В неделя отиват на църква, причастяват се и се връщат отново в “килията” си, както пустинниците, които в неделя отиват в съборния скитски храм, а после се завръщат за безмълвие в килиите си. Слава Богу, има много такива души в света. Например познавам един семеен човек, който постоянно повтаря Иисусовата молитва, където и да се намира, и молитвата му винаги е придружена със сълзи. Молитвата му е станала самодвижна и сълзите му са сладки, сълзи на божествено веселие. Спомням си и за един работник – казваше се Янис – там на Света Гора, който работеше толкова усилено, че вършеше работа за двама. Бях му казал да си повтаря молитвата, когато работи, и постепенно свикна да я казва постоянно. Веднъж дойде и ми каза, че усеща голяма радост, когато си повтаря молитвата. Казах му: “Започна да се развиделява”. Не след много време научих, че двама пияни са го убили. Колко ми беше мъчно! След няколко дни един монах търсел някакъв инструмент, но не го намирал, защото Янис го бил прибрал някъде. Вечерта Янис му се явил насън и му казал къде го е сложил. Беше достигнал до духовно състояние, в което можеше да помага и от другия свят.
След св. Литургия и прекрасната проповед на протосингела о. Ангел Ангелов, Протойерей Емилиян Костадинов поздрави Патриарх Неофит: “Ваше Светейшество, изключителна радост е днешният ден за всички нас. Днес е храмовият празник на нашия небесен покровител свети пророк Илия и дваж по-голям е празникът заради това, че Вие ни удостоихте с присъствие и благословихте всички ни. Благодарим Ви за Вашата всеотдайност, грижа и любов, които ни дарявате. Искам от името на свещенството и църковното настоятелство, православното братство при храма и нашата енория да изпрося от Вас винаги да присъстваме в молитвите Ви и да продължавате духовно да ни подкрепяте, за да вървим и стигнем всички заедно там, където всички сме удостоени да следваме след Бога. Нека този скромен дар Ви напомня за нашата искрена любо. На многая лета Светейший Владико!”
