І. ИЗ „ПАТРИАРШЕСКО СЛОВО НА ПАТРИАРХ НЕОФИТ ЗА РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО”
“Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог”.
„Не е случайно, че първият голям празник от Новата църковна година е именно Рождеството на Пресветата и Пречиста Божия Майка! На тази, която с появата си сред нас направи възможно и Въплъщението на Божия Син, поставило началото на нашето спасение. Боговъплъщението, настъпилата с него благоприятна Господня година (Лука. 4:19) и отворените двери на Божието царство не биха били възможни, без да я има тази, която достойно да участва в откриването на „тайната, скривана от векове в Бога” (Еф. 3:9). „Ето рабинята Господня!” (Лука. 1:38). Архангелът, благовестил на Дева Мария за Въплъщението на Господ Иисус Христос, е същият, който някога благовестил и на нейните родители, светите Йоаким и Анна, за зачатието на тяхната дългоочаквана рожба. Такъв бил Божият план за премахване „клетвата на закона” (Гал. 3:13) и за поставяне началото на нашето спасение. Защото без този свят и съвършен плод на човешкия род, както Църквата възпява Божията майка, без нейната лична готовност и желание да участва в тайната на Божието домостроителство, нямаше да бъде възможно и Въплъщението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос! (1)
Като почита с особена тържественост рождението на Божията майка, Църквата в началото на всяка Нова църковна година, подчертава именно факта на човешкото участие в делото на спасението. В образа на Пресвета Богородица Църквата вижда не само Божията избраница, но и онази, която сам човешкият род бе подготвил за срещата ѝ с Бога – плод от хилядолетните молитви и усилия за усъвършенстване на падналото в грях човечество. В това е и дълбокият смисъл на днешния празник и това е, което празнуваме днес – възможността на човешкия род, на всеки един от нас, да върви по пътя на богоуподобяването, до „пълната възраст на Христовото съвършенство” (Еф. 4:13). И си припомняме, че човекът е призван не само да очаква по благодат даруваните му Божии блага, но и да изяви своето Богоподобие в истинско Божие съработничество – като активен участник в голямото богочовешко дело на обновяването на творението, до настъпването на новото небе и новата земя, до слизането на новия и свят небесен Йерусалим (Откр. 21:1) (1)
В този ден пред нас е образът и примерът на светите праотци Йоаким и Анна, и на Божията майка – най-свидната рожба на човешкия род. Ден за радост и преклонение пред величието на Божия промисъл, но и пред подвига на всички наши предци, които с праведния си живот са намирали благодат у Бога (Лука. 1:30). Та не само са достигали до обожението, но и са получавали правото и да ходатайстват за всички нас пред Божия престол. Първа сред всички тях е нашата славна и всехвална Владичица, Пресвета Богородица, тази, която е „по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, … същинска Богородица”!” (1)
ІІ. СВ. НИКОЛАЙ КАВАСИЛА ЗА БОЖИЯТА МАЙКА
Св. Богородица, като изключителна и уникална личност има основополагащо място в пространството на Православната църква. Ширшая небес е Началница, която води вярващите от всички епохи към Христос и пакибитието. В същото време тя е подателка на всяка божествена благост за човека и творението. Затова опитът да се представи величието на св. Богородица превишава човешките сили. Само Ангелите, подчертава св. Николай Кавасила, могат достойно да изразяват славата на св. Богородица в Небесното царство, докато ние можем да я възхваляваме само толкова, колкото е нужно, за да осветим нашия език и душа. Достатъчна е само една дума и припомняне на славата на св. Богородица, за да възвисим своите душа и ум и да се преобразим от плътски в духовни и от скверни в свети. (2)
…
Св. Богородица произхождала от свещения корен на Йоаким и Анна. Нейното раждане не било просто и само естествено, а плод на добродетелния живот и силата на молитвите на нейните родители. Праведните Йоаким и Анна просияли в добродетелта сред всички старозаветни праведници и се отличавали с вярното спазване на Божията воля, като резултатът от това бил, че те станали най-обични на Бога, „боголюбими” и сродни на Него. Те били верни изпълнители на закона, праведници с пламенна ревност във всяко добро. Затова Бог развързал неплодността на тяхната природа и се вслушал в прошението на техните молитви. Заради своята голяма добродетел те се удостоили от Бога да донесат най-съвършения плод на закона, съкровището на благодатта, Дева Мария и по този начин станали съработници на Бога в делото на божествената икономия. Св. Богородица била дар от Бога, Който почел техните подвизи и желание да водят истински свят живот, а тя самата явила тяхната святост.
За св. Николай Кавасила свещеният произход на св. Богородица е основа и изходна точка за нейното духовно пътуване. На св. Богородица подобавало да остане всесвята и вседобродетелна, бидейки дъщеря на целомъдрени родители, които се усъвършенствали в молитвата и подвига. Нейната святост била подготвяна от нейните благочестиви родители през целия им земен живот. Като човек св. Богородица наследила от родителите си светостта и чистотата. Използвайки това наследство в живота си, тя усъвършенствала светостта на родителите си и се оказала „първият човек” на сътворението. (2)
…
Единствено св. Богородица, въпреки че била причастна на прародителския грях, наследявайки, както всички човеци чувствителността и склонността към злото, се противопоставила от началото до края на всяко зло. Тя се подвизавала, без да има допълнителна помощ от Бога и без да има някаква специална привилегия, а единствено като човек, каквато си била, използвала силата и оръжията на богообразността, които Бог дарил на човека при неговото сътворяване. Чрез любовта си към Бога, непоколебимостта на своята мисъл, неизменността на своята воля и своето величествено целомъдрие тя победила всеки грях. Най-удивителното нещо е, че св. Богородица не живяла сред сладостите на Рая, както Адам, нито сред благодатта на Тайнствата, както човеците след идването на Христос. Тя обаче съумяла в мястото на осъждането, където никой не можел да устои на злото, използвайки единствено общите дарове на „по образ”, – да избегне общото заболяване на греха. По този начин тя запазила неопетнена човешката природа и отдала на Бога неопетнена красотата, която Той дарил на човека. Затова сред всички хора от всички времена св. Богородица била единствената и първата, която явила истинския човек, чист и непорочен, както бил създаден от Божите ръце. Тя открила неговата първосъздадена красота и силата, която имала в себе си, за победа над греха: „и така в този свят като в рая показа чист цялостния човек – какъвто е бил създаден в рая и какъвто е трябвало да остане, който и после се е борил за благородството”. (2)
ІІІ. ИЗ „ПРОПОВЕД НА ИК. СТЕФАН ЕНЕВ”
Човечеството в стремежа му към Бога можем да оприличим на стълба. Най-отдолу стоим ние – множеството обикновени грешници, които простираме ръце, за да се заловим здраво за стълбата и да прекрачим първото стъпало. Над нас са онези праведници, които обременени от живота и отрупани със скърби, не роптаят против несгодите, а напротив – смирено се трудят да угодят на Бога. Малко над тях следва друга категория – на по-усърдни праведници. Колкото по-високо се издига тази мислена стълба, толкова числеността на групите става все по-малка. Най-после, на височините на тази стълба стоят праведниците – пророците от Стария Завет, над тях са светците, мъчениците, преподобните, девствениците, още по-високо безсребрениците, апостолите, св. Йоан Кръстител. И на самия край – на върха на тази стълба на съвършенството сияйно стои Пресвета Богородица. (3)
Църквата я нарича стълба, която съединява земята с небето. Тя изживя велика скръб в подножието на кръста, затова знае да утешава скърбящите. Тя видя наказанието над евреите и затова знае как да помага на немощните. Тя роди Спасител, Който ни избави от греховете и е ходатайка пред Него за опрощението ни. Църквата я възпява като ходатайка на тези, които не знаят как да измолят прощение, като навежда на обезнадеждените, пътеводителка на заблудените, небесна застъпница. (3)
В Богородичния акатист четем, че тя е мост за спасението, трапеза на духовните блага, цвят на нетлението, врата, през която е минал Иисус Христос, колесница на Оня, Който седи на херувимите, съкровищница на Божия промисъл, стълб на девството. (3)
Светият Дух чрез Соломон казва: „Коя е тази, що блести като зората, хубава като луната, светла като слънцето?” (Песен на песните 6:10).
Тук Пресвета Богородица е наречена утринна зора и наистина, когато тя се ражда, духовният мрак на тогавашното време започва да се разпръсква. Така, както звездите сутрин изгасват при изгрев слънце, така изгасват и звездите на езическата философия, изкуство и наука при изгряването на Христа – духовното Слънце, Което се предхожда от раждането на Пресвета Богородица. (3)
Неизмеримо е величието на Пресвета Богородица. Тя свети като слънце, хубава е като луната, украсена е с добродетели, с кротост, смирение, целомъдрие, доброта. (3)
Чествайки нейното рождество, цялата Църква пее: „Твое рождество, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена”.
Нека прочее почитаме Пресвета Богородица, да я търсим, като наша ходатайка и застъпница. Тя дава утеха при всяка скръб, дава надежда на обезнадеждените, напълно ни разбира и помага. (3)
1) http://bg-patriarshia.bg/
2) http://dveri.bg/
3) http://bg-patriarshia.bg/
