Високоблагородна черта в характера на отделния човек и на цели общества е да се ценят заслужилите за народа личности. Това е признание за техните заслуги, израз на което е отдаваната им почит. Такова признание е и подтик да се подражава на благородното им дело. Ето защо чест и похвала се пада и на тия, които са определили ден за възпоменаване на заслугите им – ден на „народните будители”.
Тази по-скоро обществена добродетел е от голямо значение за българския народ. Бидейки под петвековно робство, политически и духовно угнетен, той бе дошъл до едно примирение с робската си съдба. Националното чувство и всичко онова, което прави човека да чувства своето достойнство като Божие създание и като човек въобще, бе заглъхнало у него в грижата за ежедневното му съществуване. Затова се яви необходимост от будители на това чувство, благодарение на което народът като от кошмарен сън се пробуди за нов свободен и честит живот с високо съзнание за своята национална и верова принадлежност.
Ето пред духовния поглед на българина на фона на националното българско прекрасно небе се редят ликовете на народните будители – расоноци и миряни. Откъде да започнем изреждането на техните светли имена!
В хода на тези мисли пред съзнанието изпъкват първо ликовете на светите братя Кирил и Методий.
Колко мъдри са словата на св. Кирил, познат в науката и с името Константин Философ, в речта му пред император Михаил и патриарх Фотий, които са поискали тяхното съгласие да бъдат изпратени на религиозно-просветителна мисия в славянските страни Панония и Велика Моравия:
– Благодарим ви за поканата, но кажете: може ли да се пише на вода? Невъзможно, тъй е и със словото. Говоренето е като водата – тече бързо и не се задържа в съзнанието, не се запомня. Затова питам: Имат ли моравците писмена?
Той добре знаел, че моравците нямат азбука-писмена, но с тоя въпрос искал да се узакони правото на славяните да имат писменост, книжовност, върху което братята вече работеха. Писмеността е условие за летопис и създаване история на народа. А за да се буди национално съзнание на народа, трябва да му се напомня историческото славно минало. Затова светите Кирил и Методий и техните ученици и книжовници от просветната школа в Патлейна са първите в реда на народните будители.
До тях изпъква с лъчистия ореол на святост покръстителят на българския народ св. цар Борис-Михаил, който ни изведе от мрака на езическото невежество и въведе в просветения свят на християнска Европа през IX в.
Св. Йоан Рилски Чудотворец, молитвеник за целия български народ, в годините на тъмното византийско и после петвековното турско робство със своя манастир бе на будна стража, пазител на българщината, ползващ се с дълбока признателност и всенародно преклонение.
Ето и преподобни Теодосий Търновски, засиял в святост ведно със своя високопросветен ученик св. патриарх Евтимий Търновски, молитвеници и будители народни.
Със светия си подвиг в името на вярата Христова и запазване чисто името „българин християнин” в сонма на народните будители сияят всички ония знайни и незнайни български мъченици и изповедници, пострадали от турския ятаган по време на робството. Пролели кръвта си за вярата, те със своя светъл пример са пазили народа от агарянската мохамеданска напаст.
Товарени с непоносими данъци, за да се пълни султанската хазна, българите пред бича не смеели да дават външен изрез на протест. Но ето, поп Петко от гр. Елена се запътил през Балкана пеша да иде чак в Цариград и да защити правото на поробения сънародник. Явил се пред валиде ханъм (майката на султана) и успял да издейства народът от Еленска кааза чак до Лясковец да бъде освободен от данък „житнина” и други данъци. Върнал се в Елена с прозвище „шейтан папаз”, но и със султански ферман в полза на раята. Със своята смелост, проявена на дело, той още през XVII в. е будил в народа съзнанието да живее свободно и да брани правата си.
Явиха се дамаскинарите, таксидиоти – пътуващи проповедници – расоносци, разпространители на религиозна книжнина, които смело будеха народностния дух. Сред всички тях особено изпъквайеромонах Йосиф Брадати от гр. Елена, който съзрял благодатното осияние в лицето на преп. Паисий Хилендарски като млад послушник в Рилския манастир и го насочил в Хилендарския манастир на Света Гора, препоръчвайки го на познатите духовници от Хилендарския метох в родния си град и така станал негов предшественик и наставник.
Ето в стройната колона народни будители на лично място светлата фигура на преподобния отец Паисий
с ореол на святост, притиснал до сърцето си „История славянобългарска” да броди по села и градове, за да буди народа към осветяване от робския вековен сън.
Каква светла следа остави преп. Писий като народен будител всеки знае. Лумна и се разгоря родолюбивият пламък в сърцата на народа и се явиха плеяда възрожденци след него.
Врачанският епископ Софроний – светец, засиял с неделните си проповеди. Гонен, преследван, едва спасен от бесило, той и отвъд Дунав надавал глас към народа с възвание да приеме руския воин като роден брат за благото на България.
Ето и поборниците за църковна свобода като условие и за национална политическа свобода. Макариополският епископ Иларион поведе борбата и я доведе до край. Архимандрит Неофит Бозвели, йеромонах Неофит Рилски и колко много народни учители, свещеници и други дейци се редят край тях – все будители народни. Поробената земя, тъй мила на българина, се напои с кръвта на много загинали по въстанията български юнаци, отдали живота си като йеродякон Игнатий – в мире Васил Левски, за свободата с усмивка на уста: „Да съхрани Господ вярата и народността ни!”
Отзвук на гласа и дейността на народните будители бяхакилийните, прицърковни, манастирски и по метоси училища.Габровската гимназия Еленската даскалоливница и много други училища като религиозно-просветни центрове дадоха будни общественици, някои от които бяха щастливи да видят свободна България и да работят за укрепване на младата държава. На всички тях, народни будители, благодатно озарени от Господа Бога, вечна да бъде паметта.
Поклон пред светлите им имена!
Автор: †Траянополски епископ ИЛАРИОН (впсл. Доростолски митрополит)
Източник: bg-patriarshia.bg

Христос е казал: „Пазете се от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си” (Лука 12:15). Повечето хора днес обаче са ненаситно алчни. За какво им са всичките тези пари, които трупат? Не могат да ги отнесат в задгробния свят. „Горко вам, богати” (Лука 6:24) – казва Христос; „Горко вам, преситените сега” (ст. 25). Алчността няма разумно обяснение. Като всеки грях, тя е безумие.
„Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината? Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? 
Бог винаги има Своята премъдра грижа за създанието Си – човека. Не е оставил Той Своето създание да не знае нищо за Него. Напротив, във възможната мяра му е дал познание и за Себе Си, и за спасението му. Ние имаме познание за Бога чрез Божественото Откровение и чрез вярата. Бог се е открил на хората посредством Свещеното Писание и Свещеното Предание. Оттам черпим знанията си за Него. А съществуването Му приемаме с вяра. Да, именно вярата е средството, чрез което Бог е определил да Го познаваме. Така е преценил, че е най-добре за нас. Вярата в Бога не само че не е противна на
нтично и коректно се основава на Божественото Откровение. Истинността ѝ е засвидетелствана многократно от Самия Бог чрез Божествени знамения и чудеса. Нея са следвали всички Божии угодници – светците, които са най-добрите хора в човешката история.