Много са приятни игрите в детската градина. Йони най-много обича да отиде в горския кът. Там има пухкави мечета, бели зайчета, различни птички с пъстри крилца. Те станаха другарчета на децата. Само лисана не се ползва с добро име. Казват, че била крадлива. Затова децата никога не оставят до нея малкото патенце. Ще го грабне като нищо и ще изчезне, без да се засрами.
Като си играеха един ден, Йони забеляза на пода едно стъклено топче, жълтичко и много красиво. То грееше като звездичка. Взе го и си го сложи в джобчето. Все мислеше за него и проверяваше да не го изръси.
Вечерта като се прибра и майка му съблече горната дреха, той прибра топчето в шепичката си и я стискаше здраво. Много му беше скъпо.
– Какво стискаш в ръка? – запита го тя.
– Едно стъклено топче. Намерих си го, мамо – отговори той.
– Къде го намери?
– На пода в стаята, където играех.
– Не биваше да го вземаш. То е на някое твое другарче.
Йони беше добро дете и се смути. Някое негово другарче го е изгубило. Той направи също като лиса. Ами ако за него кажат, че е крадлив. Това е много унизително…
С такива мисли той се прибра в стаята. Остави топчето на масата. Нека да е по-далече от него. Тази вечер по-дълго се моли, преди да си легне. А сутринта майка му каза:
– Йони, занеси топчето и кажи на учителката да го обяви и което дете го е загубило, ще си го вземе. Това, което си направил е чиста кражба. Днес ще вземеш намерено, утре няма да върнеш това, което си взел назаем, и накрая ще станеш крадец.
Така направи Йони. Учителката показа топчето и Митко много се зарадва, че си го намери. Благодари на Йони. Всички деца го поздравиха. А той почувства, че му олекна на душата.
Навреме поправи грешката си и никой не помисли да го нарече крадец. Напротив, всички казваха за него, че е най-доброто и честно християнче.
