В днешната Трета неделя след Неделя подир Въздвижение на светия Господен Кръст – 6-ти октомври 2019 г., празнична света Литургия в храма отслужи иконом Емилиян Костадинов.
Чухме неделното свето литургийно Евангелие, в което се разказва за евангелското събитие, при което единственият син на една бедна вдовица починал и как Господ Иисус Христос го възкресил.
В своето слово отец Емилиян говори как това евангелско събитие ни учи на кураж в житейските събития които се случват около нас, защото още след първородния грях на нашите предци Адам и Ева, няма човек, който да не е изпитал скръб в сърцето си. „В такъв момент ни остава единствено надеждата в Бога – подчерта той. Много пъти сме говорили за вярата, защото тя е разковничето, но както знаете тези думи вървят заедно: вяра, надежда и любов. Не можем да следваме Бога без да вярваме. Не можем да очакваме да получим нещо от Бога, без да вярваме.
С надежди поемаме пътя към църквата да се помолим и се надяваме да получим. Надеждата е тази, с която посрещаме всяко нещо, което ни е изпратено.
Любовта е това, без което всичко е безсмислено, защото в светото Евангелие Сам Господ Иисус Христос казва, че човек, който не обича ближния си, няма как да обича Бога. Не напразно Божията повеля е такава: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум…, възлюби ближния си като себе си(Матей 22: 37-39). Това са думи, които не са произнесени напразно, защото без вяра всичко това, което вършим е безсмислено; защото без надеждата, няма да имаме опора, а без любовта не можем да постигнем душевния си мир.
Нека тези думички винаги да са ни в сърцата, за да можем по всяко време да реагираме на всяка житейска ситуация: да се надяваме Богу, да вярваме в Него, да Му се молим и да Го обичаме с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум.”