В неделята след Рождество Христово и преди Богоявление, 30-ти декември 2018 г., в храма Божествена света Литургия отслужи иконом Емилиян Костадинов.
В своята проповед отец Емилиян ни прикани да си дадем сметка в какви времена живеем, да помислим какво ни е оставено като наследство в светата Църква за днешния ден, който е отреден като празник на Неделята пред Богоявление. Той обърна внимание на текстове от светото Евангелие: „Текстът, с който св. ев. Марк дава началото на своя труд: „ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе.” (Марк 1:1) – неговото Евангелие започва с дните, в които св. Йоан Предтеча е тръгнал да разчиства Божия път, да направи пътя по-равен, по-гладък, по-прав за Бога: „…пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му” (Марк 1:3). Така, братя и сестри, св. Йоан Предтеча повтарял много пъти: „покайте се, защото се приближи Царството Небесно” (Мат. 4:17), „след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му” (Марк 1:7). В тези цитати човек, ако се замисли, може да си даде сметка сам за себе си какво прави – аз какво правя, разчиствам ли Божиите пътеки, за да мине Бог, да дойде до мен, да влезе в мен? Какъв е пътят, криволичи ли, прав ли е, има ли много тръни, обрасъл ли е в бурени – заради това, че не се молим и не посещаваме храма?”
По думите на о. Емилиян това са въпроси, които наистина ще ни дадат ясна представа къде се намираме в своя път към Бога, следвайки Божиите пътеки и носейки кръста си: „Хубаво е да си направим равносметка на това – какво правим ние за Бога, достойни ли сме дори да Му се помолим и да погледнем иконата Му в очите, можем ли безрезервно да влезем в храма и с решителна стъпка да пристъпим към молитвите или в домашната семейна Църква…; да кажем: „Господи, помилуй мене, грешния!”, „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!” и т.н.; да тръгнем решително, със смели крачки към Бога, да Го молим да прости греховете ни, да бъдем по-милосърдни, по-милостиви, по-съпричастни към нашите братя и сестри, които са изпаднали в по-тежко положение?”
В края на своята проповед отец Емилиян ни призова: „Да мислим по-често върху тези въпроси, не само по време на постите. Да сме добри не само по време на Коледа, защото или сме добри, или сме лоши; или следваме Бога, или Мамона…”
