Предлагаме на вашето внимание поучителна притча за това, че добрите дела не са действителни, ако не идват от сърцето и за това, че в духовния живот няма дреболии, а в Царство Божие – те са богатство.
“Имало един човек, и той не живял много добре, вечно се забърквал във всякакви проблеми.
И така му омръзнало всичко това, че решил да се вземе в ръце и да върши добри дела,
да спасява душата си. Правил ги, правил,
но особена промяна към по-добро в себе си не забелязвал.
Веднъж като вървял по улицата, видял как на една стара жена се откъснало копче от палтото и паднало на земята. Той си помислил:
– И какво! Копчета тя си има достатъчно. Няма да се навеждам! Дреболия!
Но все пак пъшкайки вдигнал копчето, настигнал старицата, дал ѝ го и забравил за него.
Минало време, той вече напълно забравил за това копче, а след това дошъл и неговия ред да умре.
И ето, чакал той своя съд и какво да види – везни! Вляво лежат неговите зли дела, теглят надолу, а в дясно – нищо, празно. Ясно, злото натежава!
– Ех, – помислил си човекът – и тук всичко се получава глупаво!
Изведнъж гледа – ангели слагат в дястата теглилка някакво копче. И страната с добрите дела натежала.
– И какво? Едно копче натежа над всички мои лоши дела? – изненадал се човекът. – Колко добри дела съм направил, а не се виждат!
А ангелът му казал:
– Това е, защото ти се гордееше с добрите си дела и те пропаднаха! А именно това копче, за което забрави, е достатъчно, за да се спасиш от гибел!“
Превод от руски: Духовно-просветен център при храм „Св. прор. Илия”
